Петият етаж
- Автор: Харви Майкъл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Петият етаж». Краткое содержание книги:
— А екземплярът на Уилсън? — попитах.
— На писмото ли?
— Да, Джони. Екземплярът на писмото, който е останал у Уилсън.
— Какво за него?
— Нали това си търсил?
— Ако изобщо го е имало. Кметът твърди, че не знае нищо за никакво писмо.
— Официално — добавих аз.
— Точно така — кимна Удс. — А неофициално нещата стоят горе-долу така: Годината е хиляда деветстотин двайсет и някоя. Един от по-буйните предци на Уилсън отива в някакъв бардак на Скид Роу…
— Това става, преди фамилията Уилсън да влезе в политиката?
— Точно така — кимна Удс. — По това време те са само неприлично богати поземлени собственици. Но както и да е. Въпросният представител на фамилията е в компанията на една от хубавиците. Удрят по няколко питиета, после се оттеглят насаме. Уилсън вади писмото и започва да го размахва. Не е ясно дали има конкретна причина, или просто иска да се изфука. Точно в този момент се появява нравствената полиция и в бардака настъпва ад. Казах ли ти, че тоя Уилсън е бил женен?
— Направо съм шокиран.
— Няма начин да не си. Та този човек скача полугол от прозореца на втория етаж.
— Забравяйки за писмото?
— Бинго! — насочи пръст в гърдите ми той. — На другия ден се връща да го търси, но момичето вече е напуснало града. Фамилията не вижда това писмо никога повече. С течение на времето то е забравено.
— Но напоследък…
— Да, напоследък нещата се променят. Никой не знае откъде тръгват слуховете, но те са реалност. Писмото е факт и кметът се изнервя.
— Къде тук се вписва Шийхан? — попитах.
— Чакай, ще стигнем и дотам — вдигна ръка Удс. — Знаеш ли, че първото издание е номерирано?
— Да — кимнах аз. — От едно до двайсет.
— Добре си се подготвил. Щастливото число е четири. В екземпляра под този номер се крие информация относно местонахождението на писмото.
— Номер четири значи.
— Така се говори. Информацията е закодирана някъде в текста.
— Вярваш ли във всичко това?
— Шефовете ми вярват — отново въздъхна Удс. — Това е важното.
— Продължаваш да говориш за слухове, Джони. Но аз не вярвам, че става въпрос за слухове. Тук е замесен източник, който ги захранва с информация.
— Така ли мислиш?
— Така мисля, Джони. А в джоба ми има една снимка. На нея си ти — в момента, в който бягаш от местопрестъплението. Снимка, която потвърждава, че трябва да открия името му. По-скоро рано, отколкото късно.
— Разкарай се, Кели!
— Няма проблем, Джони. Ще го сторя в момента, в който разкрия източника ти. Някой ви е пробутал историята с писмото и книгата на Шийхан. А може би ви е предложил и да разгадае ребуса в момента, в който я докопате. Така ли е?
Не получих отговор.
— Ще те попитам нещо друго — не се отчаях аз. — Той ли те насочи към Алън Брайънт?
— Сам го открих — стрелна ме с поглед Удс. — Като преди това проследих шест от останалите копия на Шийхан.
— Номер четири беше у него, нали?
Удс кимна.
— Преди това му се обадих по телефона. Той потвърди, че копието е у него. Но когато отидох там… — Удс сви рамене и тръсна глава. — Той вече беше мъртъв, Кели. Видях трупа и си плюх на петите.
Замълчахме за известно време, всеки потънал в мислите си.
— Кметът знае ли за Брайънт? — попитах.
— Не и от мен. По принцип нещата, които не знае, са твърде малко.
— Кой друг проявява интерес към писмото?
— Кметът има много врагове, които с удоволствие биха сложили ръка върху подобно нещо.
— Но биха ли убили, за да се доберат до него?
Джони приглади реверите на сакото си и почисти кръвта с помощта на малко вода.
— Става въпрос за цивилизовани хора, Кели. За политици.
— Не отговори на въпроса ми. Биха ли убили, за да вземат писмото?
— Категорично не — отвърна Удс, стрелна ме с очи и се усмихна. — Е, може и да убият, стига да получат гаранции, че ще им се размине.
— Кой ти каза за писмото?
— Не се отказваш лесно, а?
— Не.
Подозирах, че знам отговора на този въпрос, но исках да бъда сигурен.
— Дребна риба, не заслужава внимание — сви рамене Удс.
— Кураторът в Чикагското историческо дружество, нали?