Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Разбирам.
— Мога ли да получа вашия телефонен номер, за да ви потърся, ако се наложи?
Стюарт Камбъл машинално продиктува номера, мислейки за предстоящата неприятна задача да уведоми Лима, че се е провалил. Той приключи разговора и затвори телефона, после разсеяно пристъпи до прозореца, продължавайки да обсъжда вариантите.
Нямаше варианти.
След като Харис бе изчезнал и се намираше под охраната на американските военновъздушни сили, оставаше само едно — да представи заповедта за арест на някой съд в Щатите, което щеше да заприлича на белене на гигантска луковица. Вероятно би му отнело цели години безкрайни, изтощителни и безполезни усилия, за да бъде доказано, че докато Америка си остава първа военна сила в света, нито един от нейните президенти не е подвластен на договора.
Е, приятел, май чисто и просто те прецакаха.
При шума на вратата той се обърна и видя в стаята да влиза заместник-министърът на външните работи.
— Мистър Сигерели, вероятно нашата работа свършва дотук. Предполагам, че ще искате да изтеглите карабинерите и нямам никакви възражения.
Ларами, Уайоминг
Джей мислено си нареди да запази спокойствие. Телефонът щеше да позвъни отново, само че този път отсреща щеше да бъде Джон Харис. Тъй като не разполагаше с номер, на който да се обади в Сицилия, връзката трябваше да бъде осъществена от президента.
Няма начин трикът да мине, каза си той. Ала Камбъл му бе предложил неочаквана възможност и думите се зародиха сами, без съзнателна мисъл — грижливо подбрани думи, които нито потвърждаваха, нито отричаха, че президентът е на борда на С-17.
Да чуе отсреща гласа на Камбъл бе истински шок. Плътният звучен глас на едрия мъж беше запечатан дълбоко в паметта му от години. Той се усмихна на факта, че Камбъл дори не помнеше името му. Или може би се преструваше? Не, реши той. Твърде много години и километри бяха заличили спомена за едно невзрачно американско адвокатче. Питаше се дали дори Джон Харис помни, че Камбъл и Райнхарт са се срещали веднъж на правното бойно поле. Едва ли, тъй че не си заслужаваше да го споменава.
Той стана от табуретката, погледна стенния часовник и се запита дали би поел риска да блокира една от двете телефонни линии, за да отмени следобедната си лекция. Трябваше час по-скоро да потегли за Европа, но все още не беше наясно кога и как, особено при този светкавичен развой на събитията.
На борда на „Юро Еър“ 42
Флотска авиобаза „Сигонела“, Сицилия
Когато президентът Кавано приключи разговора с извинение и обещание, бившият президент Джон Харис бавно остави слушалката с напълно безстрастно лице.
— Какво има, сър? — попита Шери Линкълн, забелязвайки, че капитан Суонсън внезапно се уедини в предната част на самолета, притискайки клетъчния телефон към ухото си. Знаеше, че връзката е с Овалния кабинет.
Джон Харис дълбоко въздъхна, погледна я и се усмихна насила.
— Знаех си, че е прекалено просто — каза той.
— Сър?
Той описа решението на Кавано, после поклати глава в знак на несъгласие с изненадата и гнева, изписани по лицето й.
— Изборът не е лесен, Шери, а той трябваше да вземе предвид не само моето спасение, но и много други неща.
— Глупаво решение.
— Така или иначе, вече е факт. — Харис й подаде слушалката. — Разговорът беше през централата на Белия дом. Сега трябва пак да се свържа с Джей.
Откъм отворената врата на боинга долетя ревът на двигатели, набиращи обороти. През левия прозорец Шери зърна как зад десния двигател на С-17 расте облаче синкав дим и изведнъж се почувства като корабокрушенец, виждащ последната си надежда за спасение да изчезва зад хоризонта. Нейното име не беше включено в заповедта. С международния си паспорт можеше да се прибере у дома по всяко време. Но съчувствието и верността я измъчваха толкова силно, сякаш самата тя бе мишена на удара. Нейде далеч съществуваше черна дупка, наречена „Лима“ и сега пропадаха неудържимо към нея като сухо листо във водовъртеж.
Крейг Дейтън се появи в салона на първа класа.
— Господин президент, току-що научих.
Харис кимна.
— Излитат без мен, капитане.
— Какво… какво искате да направя, сър? — попита объркано Крейг.