Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— На четвърта линия, сър — подсказа Джак Ролинс.
— Господин президент — започна генерал Дейвидсън, — сигурен ли сте? Искам да кажа, ако наредим на С-17 да излети…
Президентът Кавано се обърна, погледна го право в очите и положи ръка върху рамото на генерала.
— Да, Бил. Сигурен съм.
17
Флотска авиобаза „Сигонела“, кабинетът на командира
Понеделник, 18:20 ч
Раздразнението, че не може да гледа предаването на живо от пистите в „Сигонела“, което наблюдаваше половината свят, бе накарало Стюарт Камбъл да държи непрестанно на телефона екипа си от щаба в Брюксел, където телевизионният екран заемаше цяла стена. Един от сътрудниците му разказваше за развоя на събитията, описвайки всяко движение в кадъра.
— И комар да прелети, искам да знам — бе наредил Камбъл и слушаше внимателно как неговият партньор описва движението на хората около боинга.
Неочаквано военнотранспортният самолет включи двигателите и започна да рулира, оставяйки Стюарт Камбъл да се пита тревожно дали Джон Харис не е успял някак да се промъкне на борда.
— Видя ли някого да минава от единия самолет в другия?
— Да, както вече казах. Двама техници, неколцина униформени офицери и още един или двама. Но винаги излизаха точно толкова хора, колкото бяха влезли.
— Водиш ли запис?
— Да.
— Върни лентата и прегледай записа много внимателно. Виж дали Харис не се е измъкнал преоблечен като някой от тези хора.
Минаха няколко минути.
— Стюарт… колкото и да ми е неприятно да ти го казвам, прегледах записа. Има един човек, който върви между двама офицери и се мъчи да остане незабелязан, но все пак го видях.
— Прилича ли на Харис?
— Има приблизително същия ръст и е облечен със сако, макар че панталонът изглежда униформен.
— Мили боже! — възкликна Стюарт Камбъл.
— От боинга отидоха право във военнотранспортния самолет, но… излязоха само двамата униформени. Боя се, че е бил той.
— Не може да бъде.
— Не знам, но във всеки случай от С-17 не излезе човек с подобни дрехи, а на влизане другите се опитваха да го прикрият.
— Дяволите да го вземат! — изруга Камбъл и трескаво се помъчи да намери решение. — Искрено вярвах, че подобно бягство е под достойнството му.
В този момент погледът му падна върху бележника, който използваше. На отгърнатата страница бе записано името Джей Райнхарт заедно с телефонен номер в Щатите.
— Добре, благодаря ти. След малко ще позвъня пак.
Камбъл грабна телефона, чрез местната система се свърза с пряка американска централа и продиктува номера. Отсреща отговориха незабавно.
— Ало.
— С мистър Райнхарт ли разговарям?
— Да. Кой се обажда?
— Не вярвам да сме се срещали, сър, но доколкото разбрах, вие сте адвокат на бившия президент Харис.
— Така е — отговори предпазливо гласът отсреща. — А вие сте?…
— Стюарт Камбъл, юридически представител на перуанското правителство, мистър Райнхарт. Налага се да разговарям пряко с президента Харис. Обадих му се преди малко, без да знам, че си е наел адвокат… Свързах се със сателитния телефон на боинга… и трябва да възстановя тази връзка, разбира се, в разговора ще участвате и вие. Мисля, че открих бързо и просто решение, което не налага незабавно екстрадиране в Лима.
— В момента не е възможно да му телефонирате, мистър Камбъл.
— Защо? Преди петнайсет минути беше възможно. Предполагам, че бих могъл да се свържа направо с тях и да го потърся, но…
— Видяхте ли излитането на онзи С-17, сър?
— Да — отговори леко объркан Камбъл.
— Е, не мога да ви помогна, тъй като не разполагам с телефонен номер за този самолет.
— Да не би да намеквате, мистър Райнхарт, че президентът Харис е на борда на С-17? Никой не го е видял да напуска боинга.
— Нима сте изненадан, мистър Камбъл? Това е бивш президент на Съединените щати, охраняван от тайните служби. Когато онзи самолет кацне на американска земя, може би ще уредим желания от вас разговор, но в момента дори да беше възможен, нямаше да има никакъв смисъл.