Насрещен вятър
- Автор: Нанс Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Насрещен вятър». Краткое содержание книги:
— Какво е положението, Бил?
— Онази кола е заела позиция да пресече пътя на президента Харис, сър, а останалите могат да излязат на пистата всеки момент. Джак е прав.
Президентът пак се обърна към Майкъл Голдбъро.
— Майк, какви промени могат да уредят положението и как ще ги осъществим, след като изоставим Харис на произвола на съдбата? Чакам бърз отговор. Нямаме време за семинари.
— Договорът трябва да бъде променен и в него да се включи изискване за предварително съдебно заседание по всяка заповед за арест, при което спешно и справедливо да се реши дали има налице основателни обвинения. Всяка нация може да проведе подобно заседание в съответствие с правната си система, стига да е справедливо. Ако доказателствата са недостатъчни, заповедта незабавно бива обявена за невалидна и бившият държавен глава или друг обвиняем може да си тръгне свободно след няколко седмици.
— Хеликоптер с италианска военна маркировка каца пред боинга — обади се Даян Бийчър.
Президентът Кавано кимна.
— Добре. Тогава нека да го измъкнем оттам, да обясним на света защо и да предприемем постъпки за приемане на добавка към договора.
— От каква морална позиция, господин президент? — възрази Голдбъро. — В мига, когато транспортният самолет се откъсне от италианска земя, ние губим всякакво морално право да решаваме случая и няма да можем да променим договора. Отново ще се окаже, че Съединените щати диктуват от позиция на силата.
— Извинете, господин президент, може ли да кажа нещо? — намеси се генерал Дейвидсън.
Президентът кимна, без да откъсва очи от съветника по националната сигурност.
— Сър — започна Дейвидсън, — предполага се, че договорът не е перфектен. Той предлага на практика да пожертваме един бивш държавен глава, за да повдигнем въпроса, че е необходима нова процедура. Извинете ме, сър, но това са глупости!
— Добре, Бил — каза президентът.
— Не, сър. Моите уважения, но ми разрешете да довърша. Ако италианците искат да се отърват от този проблем, а те очевидно искат, ще намерят начин да го изпратят в Лима, а тогава ни чакат чудовищни пропагандни проблеми, а дори може да видим как един американски президент застава пред взвод за разстрел или увисва на бесилката. Абсурдно е да отстъпваме само защото някакви държави от Третия свят ще приемат действията ни като проява на високомерие.
— Алекс — президентът погледна Маклафлин, после се завъртя към Бейкър, — и ти, Руди… смятате ли, че можем да окажем необходимия дипломатически натиск върху Италия, за да предотвратим депортирането на Джон Харис, докато бъде изяснено дали заповедта е правомерна?
— Не разбирам въпроса, сър — отговори Алекс Маклафлин.
— Аз също — каза Руди Бейкър.
— Добре, обяснявам набързо. Главната опасност е, че Харис може да бъде отвлечен в Лима. Съгласен съм, че това не бива да стане.
Алекс Маклафлин поклати глава.
— Не е особено вероятно италианците да подкрепят подобни действия, но те не контролират своята съдебна система, както и ние нямаме власт над нашата.
— От гледна точка на Държавния департамент — добави Бейкър, — в момента италианците се опитват да ни помогнат. Един господ знае на какъв политически натиск може да бъдат подложени в следващите часове, дни или седмици. Сигурност ли искате? Няма да имате по-добър вариант от този — да качите Харис незабавно на самолета.
Президентът се обърна и сред пълно мълчание тръгна към бюрото си, докато генерал Дейвидсън стискаше телефона и дебнеше да забележи най-дребен знак на съгласие. Джейк Кавано дълбоко въздъхна, обърна се към началника на кабинета и сви рамене.
— Най-ужасното в работата на президента е там, че твърде често правилните постъпки носят лош резултат, а да постъпиш неправилно е още по-зле.
— Сър? — подкани го Джак Ролинс.
— Майк не дооценява ролята на внушението за сила и отделните прояви на високомерие. Те все още са извънредно важен инструмент за американската външна политика в един несигурен свят. Но е прав за нашите отговорности. Несигурният свят трябва да бъде опитомен чрез почтено ръководство. — Президентът поклати глава. — Не мога да го направя.
Генерал Дейвидсън зяпна от изумление.
— Сър?
Президентът отново въздъхна дълбоко и се обърна към генерала.
— Наредете на онзи С-17 да излети незабавно. Без президента Харис. Руди, нека нашият посланик предаде това решение на италианците заедно с личната ми молба за спешно обсъждане как можем да спазим правната процедура и в същото време да защитим нашия бивш държавен глава. До един час искам да разговарям с тях и бих желал италианският посланик да дойде тук колкото се може по-скоро. Даян, остани няколко минути заедно с Джак, за да обмислим какво ще кажем, когато новината стигне до медиите. Кой поддържа връзката с президента Харис? Ще му съобщя лично.