Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
— Да, да… — добави той веднага. — Наистина, безкрайно съжалявам. Не допусках, че ще посегнат и на Бруно… Можеха да минат и без него. Вие поне не сте пострадали, нали?
— Не — отвърнах, — не съм пострадал.
— Така и очаквах… Е, сеньор Искров, с какви задачи ви натовари този път мистър Мак Харис? — Леко се засмя. — Обзалагам се на кутия енерган, че копнее да се свърже с вашия стар жрец, за да му направи потресаващи предложения, преди „Албатрос“ да е рухнал.
Задочно му се усмихнах:
— Да — казах направо. — Той желае да се срещна с вас. Желае да знае в какво се състоят вашите намерения спрямо него и как би могъл да отговори на тях в интереса на нашия народ.
— Трогателна е неговата грижа за народа.
— Мак Харис има и съвсем конкретни предложения.
— Той винаги има конкретни предложения. Твърде конкретни. Мак Харис е делови човек, никога не си губи времето в празни приказки и абстрактни планове. — Жрецът помълча. Чу се шушукане, навярно се съветваше с някого, и продължи: — Сеньор Искров, аз също имам желание да се срещна с вас. Не само защото бих искал да ви благодаря за хубавите краски, с които ме обрисувахте във вашата повест, и за услугата, която направихте на „Енерган компани“ с написването й, но и защото, нека бъда откровен, все още имаме нужда от вас… Какво да се прави, сеньор Искров, съдбата пожела вие да се озовете в самия старт на един голям прелом в историята на науката и, струва ми се, в живота на нашата страна. Вие сте нужен колкото на Мак Харис, толкова и на нас. Всъщност вие сте нужен на Историята с голямо И.
Тръпки пролазиха по гърба ми: тези тържествени приказки за моята роля в Историята с голямо И ме караха да настръхвам.
— Дано сега поне съумея да бъда на висотата на историческите си задължения — рекох, като положих усилия да се засмея. — Защото досега бях само марионетка във вашите ръце.
— Съжалявате ли?
— Зависи от по-нататъшното развитие на моята роля.
— Сигурен съм, че ще ви допадне. Сеньор Искров, подслушват ли ни?
— Увериха ме, че не.
— Възможно… Но ако ни подслушват, нека чуят. Предайте на Санто… Знаете ли кой е Санто? Светеца? Нашият общ приятел Командора… Та, предайте му, че ако открием какъвто и да било опит от негова страна да ни шпионира с каквито и да било средства, ние ще прекратим всякакви контакти с Мак Харис и ще действуваме както намерим за добре, без оглед на последиците. Чувате ли ме, Санто?
— Ще предам — казах.
— Радвам се, че сме наясно по този въпрос… — Отново в гласа му се появиха веселите момчешки нотки. — А сега, сеньор Искров, с вас иска да говори едно лице, което вие познавате по разкази на други хора и което вие така живописно сте описали във вашата повест.
Наострих уши: за първи път щях да чуя друг човек от „Енерган компани“.
— Добър ден, сеньор Теодоро Искров — прозвуча оттатък един топъл, кадифен баритон. — Драго ми е да се запозная с вас, макар и отдалече.
Сърцето ми затуптя: този глас с тези обертонове в него, които го правеха толкова вълнуващ, този глас ми беше познат! Та това беше гласът, който в онзи съдбоносен неделен ден бе оповестил по радио Динамитеро вестта за пускането в продажба на енергана!
Не знам защо, може би поради намека на жреца, свързах този баритон с образа на оня индио от кея Кенеди: снажния красавец с дългата черна грива, огнените очи и величествената походка на толтекски вожд.
— На мен също ми е приятно да се запозная с вас — казах. — Не зная как да ви наричам, но ми се струва, че вие сте Белия Орел.
Топлият баритон се засмя и от това стана нежен и напомни с интонациите си гласа на жреца:
— Романтика, сеньор Искров, от уестърните… Белия Орел! Звучи героично, но моето истинско име е по-скромно… Впрочем, надявам се скоро да имаме случай да се видим. А сега, сеньор Искров, чуйте ме добре: възможно ли ви е да предприемете едно доста продължително и далечно пътуване?
— Стига да не е до съзвездието Андромеда. Не издържам на космически скорости. Боледувам от морска болест.
— Имаме лек и срещу нея. Ще ви превърнем в концентрат, ще ви пъхнем в една енерганова кутийка и ще тръгнете. Когато пристигнете, ще ви разтворим във вода и ще се възстановите.
— Охо! Дотам ли сте опрели?
— Защо не? С любезната помощ на „Албатрос“… Но няма да се наложи да летите чак до Андромеда, а малко по-близо.
— Докъде? — попитах, предвкусвайки интересното пътешествие.
— Ще узнаете.
Не настоях повече.
— Сеньор Бял Орел — казах, — Мак Харис има едно искане към вас.