Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
Въпреки това професор Моралес не скръстваше ръце и с упоритостта на учения-експериментатор, който е в състояние да изследва особеностите на един вирус в течение на трийсет години, продължаваше да рови в хорското съзнание, там от малката къщичка на Федерацията до бившата градинка на бившата детска площадка, сега гараж.
Той седеше до мен, шейсетгодишен, облечен старомодно, поразително напомнящ по външност на доктор Швайцер, оня хуманист от средата на века, който се бе заврял в африканската джунгла, за да лекува малките негърчета от холера: лице на пророк, очи на проповедник, ръце на хирург, и осъдително ме питаше със своя дълбок бас, защо, за бога, произвеждам отровен дим, когато и без това нашата малка бедна земя се гърчи в спазмите на стайфлита.
Смачках цигарата в пепелника… С известно съжаление, защото бе от натурален тютюн, и попитах:
— На какво дължа вашето любезно посещение?
Той избоботи:
— На идване насам бях приготвил голяма реч, но сега, като ви виждам пред себе си, всички големи приказки излетяха от главата ми.
— С какво моят външен вид промени вашето намерение? — попитах.
Очите под надвисналите вежди се усмихнаха и от това строгото му лице стана някак си много добро.
— Смятах ви за продажен вестникар, от ония… сервитьорите на Мак Харис… особено когато прочетох втората част на вашата повест. В нея вие практически оплюхте истината от първата част…
— Тъй… А сега?
— А сега?… Всъщност вие не сте лош човек, нито безчестен. Но извинете, струва ми се, че не сте съвсем принципен, прекалено се поддавате на увлеченията си, роб сте на импулсите си и това навярно ви води до погрешни стъпки. Типичен холерик.
Не за първи път чувах такава характеристика за себе си и трябва да призная, тя не бе неоснователна. Отдавна съзнавах, че основният ми недостатък беше, ако изобщо това е недостатък, моята запалянковщина, която някои наричат нестабилност на характера.
— Не грешите ли и сега във вашата оценка? — След всичко, което се бе случило напоследък с мен, аз се нуждаех от неговите думи на почтен човек.
— Не греша. Забравяте, че съм биолог, че познавам човешката природа и природата въобще… И тъкмо затова ще бъда с вас напълно откровен.
— Моля… — И щях да добавя: „Само не търсете откровеност от мен“
Той впи очите си в моите. Едва издържах натиска им.
— Вие сигурно сте чули — започна, той — за нашето обръщение към Двайсет и втора улица с молба да купим патента на енергана.
— Чух — казах и си спомних параклиса в Конквиста и екрана зад разпятието. — Един символичен долар или половин милиард.
— До този момент ние нямаме никакъв отговор.
— Много съжалявам.
— Почваме да се опасяваме, че някой ни е изпреварил.
— Кой например? — попитах механично, защото знаех отговора.
— Някой, който има повече пари от нас, несравнимо повече.
Исках да извикам: „Колко сте прави!“, но замълчах: може би все пак наоколо имаше микрофони. Уверенията на Командора, че съм освободен от всякакво наблюдение, нямаха висока цена.
Професор Моралес отново ме изгледа изпитателно, търсейки зад мълчанието ми отговора на своя въпрос.
— Няма да ви разпитвам — каза той, — аз не съм полицай… пък и не се намираме в Конквиста. Аз мога само по човешки да ви попитам: можете ли да ни помогнете?
Прехапах езика си, за да не извикам „да“, но казах:
— Какво точно имате предвид?
— Имам предвид факта, че единствен вие сте имали пряк контакт с Двайсет и втора улица, поне вие твърдите това в повестта си… Да допуснем, че отново установите такъв контакт? Че отново получите от тях писмо или че старият жрец ви потърси по някакъв начин?… Особено след вашето задържане?… Това не е изключено, нали?
Едва сдържах усмивката си, този професор повтаряше хипотезата на своя противник Мак Харис.
— Професор Моралес — казах, — нима Федерацията се е отказала от своите класически средства за борба за чиста планета и преди всичко от битката за умовете и сърцата на хората?
— Не, ние не се отказваме от тях, нито пък имаме намерение да се откажем. Тези средства са най-правилните и най-ефикасните. Едно спечелено с убеждение сърце струва несравнимо повече от хиляди „спечелени“ с принуда. Придобитото с насилие неизбежно се губи с насилие, това е закон. Но, уви, нашите средства на убеждение са по-бавни, а сега време за губене няма, защото наближава дванайсетия час: планетата е пред прага на своята гибел.