Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Началниците на затвори винаги казват това, когато има смърт на тяхна територия — отвърна Хари — Така е много по-удобно. Признаването за убийство означава разследване на Вътрешното министерство, което може да продължи и цяла година. Не, тук нещо липсва, макар че все още не съм проумял какво точно.
— Не нещо, а някой — каза Себ. — И по-точно мистър Конрад Соркин.
— Той пък кой е? — попита Грейс.
— Съмнителен международен бизнесмен, за когото досега смятах, че работи със Слоун.
— Соркин пътническа компания ли има? — попита Ема. — Защото ако е така, никога не съм срещала името му.
— Не, Соркин не се интересува от "Мелър Травъл". Той просто иска да сложи ръка на офисите на компанията, за да направи бърза печалба.
— Нямах представа за това парче от пъзела — каза Хари. — Но то може да обясни друго съвпадение, което ме тормозеше — ролята на някой си мистър Алън Картър в тази афера. — Всички в стаята впериха заинтригувано погледи в Хари, без да го прекъсват. — Алън Картър е местен агент на недвижими имоти, който досега играеше съвсем незначителна роля в цялата тази сага. Но според мен неговите свидетелства могат да се окажат особено важни. — Хари си наля още една чаша кафе и отпи, преди да продължи. Досега той се споменава само между другото в "Бристол Ивнинг Нюз" — например, когато казал на криминалния репортер на вестника, че апартаментът на Мелър в Бристол бил обявен за продажба. Помислих си, че го е казал, за да направи малко безплатна реклама на фирмата си и да уреди по-добра цена за имота. В това няма нищо лошо. Но второто му изявление, направено няколко дни след смъртта на Мелър е доста по-интригуващо.
— Хайде, обърни страницата, обърни я! — нетърпеливо възкликна Себ.
— Картър казал без никакви обяснения на пресата, че апартаментът на Мелър е продаден, но че клиентът му го инструктирал да задържи част от парите от продажбата в ескроу сметка. Любопитно ми е за колко пари става въпрос и защо не е пратил цялата сума на изпълнителите на завещанието на Мелър и не ги е оставил те да решат кой има право на нея.
— Според теб дали Картър ще работи в събота сутринта? — попита Себ.
— За агентите на недвижими имоти това е най-заетата сутрин в седмицата — каза Хари. — Но това не е въпросът, който трябваше да ми зададеш, Себ.
— Понякога наистина си влудяващ — каза Ема.
— Абсолютно — съгласи се Себ.
— И какъв въпрос трябваше да ти зададе'? — попита Грейс.
— Кой е най-близкият роднина на Дезмънд Мелър.
В девет без пет на следващата сутрин Себастиан стоеше пред "Хъдсън и Джоунс" на Комършъл Роуд. Трима агенти вече седяха зад бюрата си и чакаха първите си клиенти.
Когато вратата се отвори, прилежно отпечатана табелка на едното бюро му показа кой точно е мистър Алън Картър. Себ седна срещу млад мъж с костюм на тънко райе, бяла риза и зелена копринена вратовръзка, който му се усмихна приветливо.
— Купувате, продавате или може би и двете, мистър…
— Клифтън.
— Да не би случайно да сте роднина на лейди Клифтън?
— Тя ми е майка.
— В такъв случай се надявам да ѝ пратите много поздрави от мен.
— Познавате ли я?
— Само като председател на борда на болницата. Жена ми имаше рак на гърдата и се запознали на една от седмичните ѝ обиколки.
— Всяка сряда сутрин, от десет до дванайсет — каза Себ. — Обясни ми, че обиколките ѝ давали възможност да разбере какво мислят пациентите и екипът.
— И това не е всичко — каза Картър. — Когато синът ми беше съборен от колелото си и си изкълчи глезена, тя отново беше налице, този път в спешното отделение, и наблюдаваше всичко, което ставаше.
— Трябва да е било в петък следобед, между четири и шест.
— Изненада ме не това, че беше там, а че дойде да поговори с жена ми и дори помнеше името ѝ. Така че кажете какво желаете, мистър Клифтън, защото аз съм вашият човек.
— Боя се, че не съм нито купувач, нито продавач, мистър Картър. Търся информация.
— Стига да мога да помогна, ще го направя.
— Банката, която представлявам, в момента се опитва да придобие "Мелър Травъл" и бях заинтересуван от ваше изявление пред местната преса относно продажбата на апартамента на мистър Дезмънд Мелър на Броуд Стрийт.