Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Не си го подписал.
— Ще го подпиша щом видя подписа на Мелър.
Bирджиния отвори плика, извади oт него три листа и обърна на третата страница. Джайлс се наведе напред и разгледа подписа на Мелър, на свидетеля мистър Колин Грейвс, старши надзирател в затвора, и датата 12 май 1981 година.
Сложи чека на масата, подписа го и го бутна към Вирджиния. Тя се поколеба за момент, после се усмихна палаво, пъхна документа в плика и го даде на Джайлс. Той го сложи в куфарчето си и попита небрежно:
— Щом имаш само копието, у кого е оригиналът?
— Toвa ще ти струва още пет хиляди.
Джайлс написа втори чек и ѝ го даде.
— Но това са само хиляда — запротестира Вирджиния.
— Защото си мисля, че вече знам кой е. Единствената загадка е как се е добрал до него.
— Кажи ми името и ако грешиш, ще скъсам чека и можеш да напишеш друг за пет хиляди.
— Джим Нолс го е взел от Картър от името на Конрад Соркин.
Вторият чек изчезна в чантата при първия и макар че Джайлс беше притиснал Вирджиния, беше ясно, че тя няма да му каже как Соркин се е добрал до оригинала — най-малкото защото също като него подозираше, че Дезмънд не се е самоубил, а тя не искаше да се въвлича в това.
— Чай? — предложи Джайлс с надеждата, че тя ще откаже и той ще може да се върне веднага в банката, където го очакваха другите трима.
— Чудесна идея — отвърна Вирджиния. — Също като в доброто старо време.
Джайлс повика сервитьор и поръча чай за двама, но без кейк. Чудеше се за какво ли биха могли да си говорят, но Вирджиния реши проблема.
— Мисля, че има още нещо, което би искал — каза тя и отново пусна палавата си усмивка.
Джайлс не беше подготвен за това. Облегна се и се опита да изглежда спокоен, докато чакаше да разбере дали Вирджиния просто се забавлява за негова сметка, или наистина разполага с нещо стойностно.
Сервитьорът дойде и сложи чайник и селекция тънки сандвичи в средата на масата.
Вирджиния взе чайника.
— Да се направя ли на майка? Мляко и без захар, ако си спомням правилно.
— Благодаря — отвърна Джайлс.
Тя наля и на двамата. Джайлс чакаше нетърпеливо, докато тя добавяше малко мляко и две бучки захар, преди да заговори отново.
— Колко жалко, че съдебният лекар заключи, че горкият Дезмънд е умрял, без да остави завещание. — Отпи от чая. — "Ърл Грей" — отбеляза, след което добави: — Ще е трудно някой да докаже противното преди дванайсети юни, когато компанията ще се озове така удобно в ръцете на мистър Соркин, при това за някакви си десет хиляди, срещу които е получил петдесет и един процента от "Мелър Травел". По моя преценка цената на акциите е най-малко милион и половина, ако не и повече.
— Бордът на "Фартингс" вече обмисля този проблем — каза Джайлс. — И явно съдът ще трябва да реши кой е най-близкият роднина на Мелър. Арнолд Хардкасъл заключи, че с две бивши съпруги и една дъщеря, с която е изгубил отдавна връзка, и с две доведени деца съдебната битка би могла да продължи години, преди да бъде разрешена.
— Така е — каза Вирджиния и отпи отново от чая. — Разбира се, освен ако някой не открие завещание.
Джайлс зяпна невярващо как тя бръкна отново в чантата си, извади тънък жълт плик и му го показа.
Той прочете изписаните с калиграфски почерк думи: Последна воля и завещание на Дезмънд Мелър. Датата беше 12 май 1981 година.
— Колко? — попита Джайлс.
19
Себастиан слезе от самолета заедно с другите пътници, вървящи към най-оживения терминал в света. Имаше само ръчен багаж и затова тръгна право към митницата. Един служител сложи печат в паспорта му и се усмихна.
— Добре дошли в Америка, мистър Клифтън.
Себастиан излезем от летището и се нареди на опашката за таксита. Вече беше решил да отиде направо на последния известен адрес на Кели Мелър в Саут Сайд в Чикаго, който бяха научили от Вирджиния, но едва след като беше изкопчила още пет хиляди паунда от Джайлс. Председателят смяташе, че ако Кели е там, разходите си заслужават до последното пени, тъй като искаше наследницата на Дезмънд Мелър да се върне в Англия колкото се може по-скоро. Трябваше да са подготвили всичко за жизненоважното заседание на борда след десет дни, когато щеше да се решава дали "Томас Кук" или "Соркин Интърнашънъл" ще придобият "Мелър Травъл", и Кели Мелър можеше да се окаже решаващият фактор.
Качи се на задната седалка на жълто такси и даде адреса на шофьора. Той го погледна с подозрение. Возеше клиенти до въпросния район веднъж месечно и смяташе, че и това е прекалено често.