Той бе човек

— И всички знаем кой е виновникът — каза Себастиан. — Дано поне работата още да ти харесва.

— Харесва не е точната дума. Но не минава и ден, без да си помисля каква късметлийка съм и как една случайна среща с Маргарет Тачър промени целия ми живот.

— Какво е да работиш за министър-председателя? — попита Саманта, докато си наливаше кафе.

— Честно казано, не я виждам особено често, но когато се случва, тя като че ли знае точно какво съм намислила.

— И какво си намислила? — попита Себ и седна на канапето до жена си.

— Законопроектът за здравеопазването ще бъде прехвърлен от Камарата на общините в Камарата на лордовете. Моя работа ще бъде да го представя параграф по параграф, преди да го върнем на Камарата на общините с надеждата, че опозицията няма да има прекалено много поправки.

— Това няма да е лесно, докато Джайлс се опитва да те препъне на всяка крачка — каза Грейс. — Макар че очаквам, че ще го биеш в подробностите.

— Може би, но той си остава един от най-добрите опоненти в двете камари, въпреки че го пратиха на задните редове.

— Изгубил ли е всякаква надежда да влезе в кабинета в сянка? — попита Саманта.

— Мисля, че отговорът трябва да е да, защото Майкъл Фут няма как да е останал доволен от духовитите му коментари след инцидента с работническата куртка.

— Да отидеш по работническа куртка на Кенотафа в Паметната неделя[2] показва известна липса на политически усет — подметна Себ.

— Жалко, че Джайлс не успя да си задържи устата затворена по темата — каза Грейс, докато Ема ѝ подаваше чашка кафе.

— Загубата на първия ред е в наша полза — каза Себ. — Откакто се върна в борда на "Фартингс", Джайлс отвори врати, за които досега нямахме ключове.

— Влизането в борда на банка от Сити е още едно нещо, което не го прави популярен в очите на Майкъл Фут — каза Ема. — Така че едва ли ще то видим отново на първия ред, докато Лейбъристката партия не си избере нов лидер.

— А може би дори и тогава — каза Себ. — Боя се, че следващото поколение може да възприеме Джайлс като динозавър и също като Троцки да го прати в кошчето на историята.

— Не можеш да хвърлиш динозавър в кошче — каза Хари от креслото в ъгъла, на което никой друг не би и помислил да седне.

Семейството избухна в смях.

— Стига политика — каза Ема и се обърна към Саманта. — Искам да знам какво прави Джесика и защо не дойде тук за уикенда.

— Мисля, че си има приятел — каза Сам.

— Не е ли още малка? — обади се Хари.

— На двайсети става на шестнайсет — напомни Себ на баща си.

— Виждали ли сте го? — попита Ема.

— Не. Всъщност не би трябвало дори да знаем за него — каза Сам. — Но завчера оправях стаята ѝ и нямаше как да не видя рисунка на красив младеж на стената до леглото, където преди имаше плакат на, Дюран Дюран".