Той бе човек
- Автор: Арчер Джеффри
- Серия: Хрониките на Клифтън #7
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Той бе човек». Краткое содержание книги:
Хари Клифтън се заема да напише най-големия си роман, а съпругата му Ема получава неочаквано обаждане от Маргарет Тачър, която ѝ предлага нова работа.
Себастиан Клифтън става председател на борда на «Фартингс Кауфман». Талантливата дъщеря на Себастиан и Саманта — Джесика, е изключена от училището за изящни изкуства «Слейд».
Междувременно лейди Вирджиния се кани да напусне страната, за да избяга от кредиторите си. Но херцогиня Хартфорд умира и тя виждa поредната възможност да изплати дълговете си и най-сетне да победи Клифтън и Барингтън.
Катастрофален поврат на съдбата превръща живота на семейство Клифтън в трагедия, когато един от тях получава шокираща диагноза, която ще хвърли в смут всички.
— Но аз не съм разговарял с Вирджиния от почти трийсет години — запротестира Джайлс. — И няма причина да смятаме, че изобщо ще се съгласи да се види с мен.
— Освен ако не си в състояние да ѝ предложиш нещо, на което не може да устои — каза Себ. — В края на краищата знаем, че Мелър е бил готов да плати десет хиляди, за да си получи онзи документ, така че трябва само да разбереш колко иска Вирджиния, за да ти даде копие.
— Откъде сме сигурни, че има копие? — попита Арнолд.
— Още една информация, която мистър Картър бе така добър да сподели — отвърна Себ.
— Което повдига въпроса у кого е оригиналът — каза Хаким.
— У Нолс — без капка колебание заяви Себ. — Не забравяй, че именно той е прибрал десетте хиляди от Картър.
— Но от чие име? — попита Арнолд.
— Въртим се в кръг, а съм сигурен, че лейди Вирджиния може да ни упъти — каза Хаким и отново се усмихна на Джайлс.
Джайлс прекара доста време в мислене как да подходи към Вирджиния. Писмо с предложение за среща щеше да е загуба на време, тъй като от опит знаеше, че често минаваха дни преди тя да отвори пощата си, а дори тогава едва ли би си направила труда да отговори на нещо, пратено от него. Последния път, когато ѝ бе звънял, тя бе треснала телефона, преди да е успял да каже второто си изречение. А ако се появеше на прага и без покана, щеше да получи шамар или да остане да се взира в затръшната врата, а най-вероятно и двете. Накрая Карин намери решението.
— Тази жена се интересува само от едно нещо — каза тя. — Така че ще трябва да я подкупиш.
На следващата сутрин куриер на DHL достави плик с щампа "Спешно и лично" в дома на Вирджиния в Челси и не си тръгна, докато тя не се разписа. Час по-късно телефонът на Джайлс звънна.
— Това някаква шега ли е? — остро попита Вирджиния.
— В никакъв случай. Просто исках да съм сигурна, че ще привлека вниманието ти.
— Е, успя. Какво трябва да направя, за да те накарам да подпишеш чека?
— Да ми дадеш копието на документа, който е искал да види мистър Картър, преди да предаде онези десет хиляди паунда.
Последва дълга пауза.
— Десет хиляди няма да са достатъчни — каза накрая Вирджиния. — Защото знам точно защо така отчаяно искаш да се добереш до него.
— Колко?
— Двайсет.
— Разрешено ми е да качвам до петнайсет — каза Джайлс с надеждата, че звучи убедително.
Отново дълга пауза.
— Щом получа чек за петнайсет хиляди паунда, ще ти пратя копие на документа.
— Няма да стане, Вирджиния. Ще ти дам чека едва след като ми дадеш копието.
Вирджиния отново замълча, но накрая попита:
— Кога и къде?
Джайлс мина през въртящата се врата на хотел "Риц" малко след 14:45 на следващия ден. Тръгна право към Палмовия двор и избра маса, от която да види Вирджиния в момента, когато се появи.
Прелисти страниците на "Ивнинг Стандарт", за да убие времето, но непрекъснато вдигаше глава и си поглеждаше часовника. Знаеше, че Вирджиния няма да дойде навреме, особено след като я беше провокирал, но бе също толкова сигурен, че няма да закъснее прекалено много, защото "Коутс" затваряха в пет, а тя трябваше да внесе чека, преди да се прибере у дома.
Когато Вирджиния влезе — в три и единайсет. — Джайлс зяпна. Никой не би могъл да си помисли, че тази елегантна жена е прехвърлила шейсетте. Неколцина мъже дори я загледаха скришом, докато "най-първокласната пачавра във вертепа" както казва Богарт, вървеше бавно към бившия си съпруг.
Джайлс стана да я посрещне. Докато се навеждаше да я целуне по бузите, лекият аромат на гардении събуди у него много спомени.
— Толкова време мина, скъпи — измърка Вирджиния, докато се настаняваше срещу него. И след съвсем кратка пауза добави: — И си наддал толкова много.
Магията беше развалена и Джайлс бързо си припомни защо не му е липсвала.
— Какво ще кажеш да приключим с бизнеса — продължи тя, докато отваряше чантата си и вадеше един плик. — Ще ти дам онова, за което си дошъл, но не и преди да ми дадеш чека.
— Трябва да видя документа, преди да се разделя с каквато и да било сума.
— Ще трябва просто да ми се довериш, скъпи. — Джайлс потисна усмивката си. — Защото ако ти дам да го прочетеш, може да решиш, че вече не е нужно да ми плащаш.
Джайлс не можеше да отрече логиката ѝ.
— Какво ще кажеш за компромис — предложи той. — Обръщаш на последната страница и ми показваш датата и подписа на Мелър, а аз ще ти покажа чека.
Вирджиния се замисли за момент.
— Първо искам да видя парите.
Джайлс извади чек за 15 000 паунда от вътрешния си джоб и го вдигна така, че тя да го види.