Хладнокръвно отмъщение

Тя зачака. Прозорецът откъм шофьора се смъкна и оттам се показа главата на мъж с изсечени черти и бичи врат.

— Извинете, госпожице – рече той с кротък и приятен глас. – Бихте ли…? – Гласът му замлъкна и въпросителната увисна във въздуха.

— Не бих – отсече тя.

Главата продължи да я гледа.

— Блокирате пътя към паркинга.

— Колко неудобно за вас. – Тя направи крачка напред. – Кой сте вие и защо шофирате автомобила на Пендъргаст?

Главата я наблюдава още известно време, след което изчезна, а после вратата се отвори и мъжът излезе. Приятната усмивка почти, но не напълно, си беше отишла. Беше здрав и набит, с рамене на плувец и торс на състезател по вдигане на тежести.

— А вие сте?

— Не е ваша работа – заяви Кори. – Искам да знам кой сте вие и защо карате тази кола.

— Името ми е Проктър и работя за господин Пендъргаст – отвърна той.

— Чудесно! Забелязах, че употребихте сегашновреме.

— Моля?

— Казахте „работя за господин Пендъргаст“. Как е възможно, ако е мъртъв? Известно ли ви е нещо, което аз не знам?

— Вижте госпожице, нямам представа коя сте, но съм сигурен, че бихме могли да обсъдим този въпрос по-комфортно някъде другаде.

— Ще обсъдим въпроса точно тук и то колкото е възможно по-некомфортно за вас, докато ви блокирам пътя. Писна ми да ме пращат за зелен хайвер.

Портиерът на Дакота излезе от будката си.

— Има ли някакъв проблем? – попита той, а адамовата му ябълка подскачаше.

— Аха – каза Кори. – Голям проблем. Няма да помръдна оттук, докато този мъж не ми разкаже какво знае за собственика на колата, и ако това ви притеснява, най-добре се обадете на ченгетата и се оплачете от хулигански прояви. Защото това ще последва, ако не получа някой отговор.

— Това няма да е необходимо, Чарлз – кротко се намеси мъжът на име Проктър. – Бързо ще разрешим този въпрос и ще се махнем от пътя.

Портиерът вдигна вежди със съмнение.

— Можете да се върнете на поста си – каза Проктър. – Всичко е под контрол. – Гласът му остана тих, но кой знае как в същото време прозвуча като заповед. Портиерът се подчини.

Проктър се обърна към нея.

— Позната на господин Пендъргаст ли сте?

— И още как. Работих с него в Канзас. По убийствата с натюрморта.

— В такъв случай трябва да сте Кори Суонсън.

Това я изненада, но бързо се окопити.

— Значи все пак знаете коя съм. Много добре. Каква е тази история за смъртта на Пендъргаст?

— Със съжаление трябва да кажа, че…

— Я престанете да ми пробутвате глупости! – кресна Кори. – Помислих за това и тази история с ловния инцидент вони по-зле от чорапите на Брад Хейзън[6]. Кажете ми истината или наистина ще се развихря!

— Няма нужда от превъзбуда, госпожице Суонсън. Защо целите да се свържете с…?

— Достатъчно! – Кори извади малкия чук, който носеше в торбичката от Макдоналдс и го вдигна над предното стъкло.