Хладнокръвно отмъщение
- Автор: Чайлд Престон У.
- Серия: „Агент Пендъргаст“ #11
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Ергон
- ISBN: 978-954-9625-83-7
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Хладнокръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
Сваляйки един след друг пластовете на измамата, Пендъргаст осъзнава, че конспирацията е много по-дълбока — обхваща цели поколения и е много по-чудовищна, отколкото той някога изобщо си е представял. И всичко, в което е вярвал, всичко, на което се е надявал, всичко, което е мислел че разбира… може би е ужасна лъжа.
За момент Естерхази се обърка напълно.
— И сте си порязал ухото. Мили боже. – Пендъргаст попи раната и Естерхази усети пистолета, сега в джоба на агента, да го притиска отстрани. В същия момент чу да се затръшва вратата на кола, а после и гласове – много гласове. Вдигна поглед от земята, примигвайки. Една весела групичка от мъже и жени се приближи с щеки за ходене, дъждобрани, тефтери, камери и писалки. Ванът, с който бяха пристигнали, тъкмо паркираше зад старата каменна стена, която обграждаше двора. Нито един от двамата не ги бе чул, толкова напрегнат бе сблъсъкът им.
— Здравейте – извика водачът им, нисък и пълен енергичен мъж, които закрачи към тях, размахвайки сгънат чадър. – Добре ли сте?
— Просто подхлъзване – рече Пендъргаст, като подкрепяше Естерхази, но същевременно го държеше в стоманена хватка и притискаше дулото като копие в бъбреците му.
— Кои да предположи, че ще се натъкнем на други хора в този забравен от бога кът на Шотландия. А и сте само с велосипеди. Какво ви води из тези диви места?
— Гробна иконография – заяви Пендъргаст със завидно спокойствие. Очите му обаче бяха всичко друго, но не и кротки.
Естерхази положи огромно усилие да дойде на себе си. Пендъргаст бе временно възпрепятстван, но със сигурност нямаше да пропусне и най-малката възможност да довърши започнатото.
— Ние пък сме генеалози – възкликна мъжът. – Интересуваме се от имена. – Той протегна ръка. – Рори Монктън от Шотландското общество по генеалогия.
Естерхази съзря своя шанс. Докато човекът разтърсваше неохотата ръка на Пендъргаст и по този начин временно я обезвреждаше, агентът бе принуден да освободи Естерхази за момент.
— Много ми е приятно да се запознаем – поде Пендъргаст, – но се боя, че наистина трябва да тръгваме…
Естерхази блъсна с ръка издутината на оръжието и се измъкна с внезапна ярост, хвърляйки се надолу. Пендъргаст стреля, но се забави с милисекунда и дотогава Естерхази бе успял да извади собствения си пистолет.
— Майко божия! – Пълничкият мъж се хвърли в тревата.
Групичката, която бе започнала да се разпръсква сред надгробните камъни, изпадна в истерия, някои залегнаха, а други като подплашени пилци хукнаха към хълмовете.
Втори изстрел разкъса палтото на Естерхази, докато едновременно с това той стреля по Пендъргаст. Като се претърколи зад една плоча, агентът отново откри огън и пропусна. Не беше в добра форма, очевидно все още отслабен от по-раншното си нараняване.
Естерхази стреля два пъти, като го принуди да се скрие обратно зад камъка, след което хукна към вана, заобикаляйки от далечната страна и се хвърли вътре присвит.
Ключовете бяха на таблото.
Един куршум се заби в страничния прозорец и върху него се посипа стъкло. Отвърна на огъня.
Запали двигателя и продължи да стреля с едната ръка през разбития прозорец над главите на генеалозите и между надгробните камъни, пречейки на Пендъргаст да заеме позиция за добър изстрел. От църковния двор се надигнаха изстрели, щом Естерхази обърна колата и разпръсна камъчета като малки сачми. Чу изстрелите, които се забиха в задната част на вана, докато ускоряваше, настъпил педала на газта до дъно.
Нова поредица от изстрели улучи автомобила, преди да завие по билото и да излезе от обсег. Не можеше да повярва на късмета си. Пресметна, че параклисът Сейнт Мънс е на около осемнайсет километра от Лохмори. Телефоните нямаха покритие. А Пендъргаст нямаше кола, само два стари велосипеда.
Оставаха му два часа, може би малко по-малко, за да стигне до летище.
25.
Единбург, Шотландия
— Можете да си облечете ризата вече, господин Пендъргаст. – Възрастният лекар върна един по един инструментите си в износената чанта марка „Гладстоун“ с придирчиви и точни движения: стетоскоп, апарат за измерване на кръвно, отоскоп, фенерче, офталмоскоп, портативен апарат за ЕКГ. След като внимателно затвори чантата, човекът огледа луксозния хотелски апартамент, после дари Пендъргаст с още един неодобрителен поглед. – Заздравяла е зле.
— Да, знам. Условията, в които се възстановявах, бяха… една-две идеи под съвършенството.
Докторът се поколеба.
— Очевидно е, че раната е причинена от куршум.
— Действително. – Пендъргаст закопча бялата си риза, над която наметна копринен халат с индийски мотиви в приглушени тонове. – Ловен инцидент.
— Подобни инциденти следва да се съобщават в полицията, нали знаете.
— Благодаря ви за забележката, властите са наясно с всичко необходимо.