Мусаши

Останалите се изредиха да оглеждат белега.

— Чух, че това било работа на Сасаки Коджиро.

Последва късо, напрегнато мълчание.

— Впрочем, целта на днешното ни идване е да поговорим за Коджиро. Вчера научихме, че той е човекът, убил Йогоро.

— Подозирах го. Но имате ли някакво доказателство?

— Косвено, но неоспоримо. Тялото на Йогоро е било намерено в подножието на хълма Исараго, зад храма. Домът на Какубей е по средата на склона на този хълм. Коджиро живееше тогава там.

— Хмм. Няма да се изненадам, ако Йогоро сам е отишъл да се срещне с Коджиро.

— Почти сигурни сме, че така е и станало. Три-четири нощи преди да бъде намерено тялото, един цветар видял някакъв отговарящ по описанието на Йогоро мъж да се качва по хълма. Коджиро трябва да го е убил и после да е занесъл тялото долу.

Шестимата се спогледаха строго с погледи, в които се отразяваше мълчаливият им гняв.

Със зачервено от огъня лице Шиндзо попита:

— Това ли е всичко?

— Не. Искахме да говорим и за бъдещето на дома Обата и как да се справим с Коджиро.

Шиндзо стоеше замислен. Мъжът, който заговори пръв, се обади:

— Може вече да сте чували за това. Коджиро е станал служител на господаря Хосокава Тадатоши. Сега пътува към Будзен и още не е платил за онова, което стори — че съсипа името на нашия учител, уби неговия единствен син и изкла другарите ни.

— Шиндзо — настоя трети, — като ученици на Обата Кагенори трябва да направим нещо.

От огъня хвръкнаха парченца бяла пепел. Един от мъжете вдиша облак дим и се закашля.

След като няколко минути ги слуша как дават воля на горчивото си възмущение, Шиндзо се обади:

— Аз естествено съм една от жертвите и имам свой план за отмъщение. Кажете ми обаче какво точно сте замислили вие.

— Решили сме да отправим възражение към господаря Хосокава. Ще му разкажем за всичко станало и ще помолим Коджиро да ни бъде предаден.

— И после?

— Ще видим главата му набита на кол пред гробовете на нашия учител и сина му.

— Бихте могли да го направите, в случай, че ви го предадат вързан. Хосокава обаче надали ще сторят това. Макар да е приет съвсем наскоро, той е техен служител и тях ги занимават най-вече уменията му. Вашето оплакване само ще даде поредното доказателство за неговите способности. Кой даймио без наложителна причина ще предаде на кого да е един от своите служители?

— Тогава ще трябва да прибегнем до крайни мерки.

— Като например?

— Той пътува заедно с доста на брой хора. Лесно бихме могли да ги настигнем. Начело с вас, ние шестимата и други верни ученици…

— Нима предлагате да го нападнем?

— Да. Елате с нас, Шиндзо.

— Не бих искал.

— Не сте ли вие човекът, избран за продължител на името Обата?

— Трудно е да признаем, че нашият враг ни превъзхожда — отбеляза замислен Шиндзо. — При все това, безпристрастно погледнато, Коджиро е по-добър боец. Дори да сме една дузина, боя се, че накрая само ще добавим към срама си.

— И вие ще стоите настрана и няма да сторите нищо ли? — попита възмутен някой от учениците.

— Не. И аз не по-малко от всеки от вас не искам да допусна Коджиро да се измъкне след всичко направено. Готов съм обаче да чакам, докато дойде времето.