Мусаши
- Автор: Йошикава Ейджи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Парпулов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мусаши». Краткое содержание книги:
Прекрасната Оцу, която вижда в Мусаши своя идеал за мъжество, го освобождава от мъчителното наказание, но той отново е заловен и затворен. Прекарва три самотни години, изучавайки класическата литература на Япония и Китай. И когато му връщат свободата, той отказва да заеме положението на самурай.
Постепенно осъзнава, че да следва Пътя на меча не означава да търси върху кого да стовари огромната си сила. Мусаши усърдно се усъвършенства, създавайки нечуваната дотогава техника на бой с мечове и в двете ръце. Броди надлъж и нашир, изправя се в двубои срещу майстори от много школи. Смята природата за свой върховен и най-суров наставник. Винаги надделява в схватките, но всъщност вижда в Изкуството на война само път и дисциплина, за да постигне висшите човешки добродетели.
— Ужасно търпелив сте — отбеляза язвително един от мъжете.
— Не бягате ли сега от отговорност? — попита друг.
Когато Шиндзо не отвърна, те решиха, че по-нататъшен разговор ще е безполезен и бързешком си тръгнаха.
По пътя се разминаха с Йори, който бе слязъл пред портата от седлото и сега водеше жребеца към конюшнята. След като върза животното, забеляза застаналия до огъня Шиндзо и отиде при него.
— Значи се върна — отбеляза домакинът.
— Да. Кажете, вие да не сте се карали?
— Защо питаш?
— Като влизах току-що, се разминах с едни самураи. Видяха ми се ядосани. Говореха странни неща като „Надценявал съм го“ и „Той е слабохарактерен“.
— Това нищо не значи — отвърна Шиндзо и леко се засмя. — Ела по-наблизо да се стоплиш.
— На кой му трябва огън? Яздил съм без да спра целия път от Мусашино.
— В добро настроение ми се виждаш. Къде преспа снощи?
— У дома. Сенсей се върна!
— Чувах, че скоро щял да си идва.
— Нима вече знаете?
— Такуан ми каза. Ти чул ли си новината, Йори?
— Каква новина?
— Твоят учител ще стане голям човек. Това е много щастлив случай за него. Ще стане един от учителите на шогуна и така ще си основе собствено училище по саблено изкуство.
— Истина ли говорите?
— Ти радваш ли се на това?
— Естествено — повече, отколкото на всичко. Може ли да взема коня?
— Сега ли? Че ти тъкмо се връщаш.
— Ще ида да му кажа.
— Няма нужда да го правиш. До края на деня Старейшинският съвет ще му прати тържествена покана. Веднага щом ни известят, аз сам ще ида да кажа на Мусаши.
— Той ще дойде ли тук?
— Да — увери го Шиндзо.
След един последен поглед към гаснещия огън той влезе в къщата, зарадван от идването на Йори, но разтревожен за съдбата на ядосаните си приятели.
Поканата не се бави дълго. След около два часа дойде вестоносец с писмо от Такуан и нареждане Мусаши да се яви на следващия ден в Приемната зала до портата Вадакура. След потвърждаването на неговото назначение щеше да бъде приет от шогуна.
Щом Шиндзо, придружаван от един слуга, стигна къщата в равнината, завари Мусаши да седи на слънце с едно коте в скута си и да говори с Гоносуке.
— Идвам за вас — каза само немногословният Шиндзо.
— Благодаря — отвърна Мусаши. — Тъкмо се готвех да ви се обадя и да благодаря, че сте се грижили за Йори.
Без повече суетене възседна коня, който Шиндзо бе довел за него и двамата се върнаха в Ушигоме.
Същата вечер, докато седеше с Такуан и господаря Уджикацу, се почувства безкрайно щастлив от това, че е в състояние да гледа на тези хора и на Шиндзо като на свои приятели.
На сутринта Мусаши със събуждането си намери вече поставени до възглавницата подходящи за случая дрехи, заедно с неща като ветрило и хартиени кърпички. На закуска господарят Уджикацу се обърна към него:
— Това е голям ден. Трябва да му се радвате.
Яденето включваше ориз с червен фасул, по един цял сафрид за всеки от присъстващите и други поднасяни при празнични случаи ястия. Всичко много напомняше някое тържество по встъпване в пълнолетие на младеж от семейство Ходжо.
Мусаши искаше да се откаже от предложената длъжност. В Чичибу отново се бе замислил за двете прекарани в Хотенгахара години и намерението му да постави своето саблено майсторство в служба на доброто управление. Сега вярата му, че Едо, какво остава за другите части на страната, е готова за онзи вид съвършено управление, който той си представяше, изглеждаше по-малко оправдана от всякога. Светостта на Пътя и приложението на сабленото изкуство в полза на мира изглеждаха не повече от възвишени представи, поне докато Едо или Осака не успеят да установят над цялата страна властта си. Не беше решил и друг един въпрос — ако утре дойде време за решителната битка, Източната или Западната войска ще подкрепи? Или пък трябва да обърне гръб на света и докато бъде възстановен мирът, да се препитава само с планинска трева?
Дори тази сутрин не можеше да избегне чувството, че ако се задоволи с този висок пост, това ще го отклони от Пътя, който следва.
Не можеше обаче да откаже. В крайна сметка го склони доверието, което показаха препоръчителите му. Нямаше начин да каже „не“, не можеше да измени на своя стар приятел и строг наставник Такуан и на господаря Уджикацу, познанството с когото така ценеше.
Облечен тържествено и яхнал великолепен, красиво оседлан жребец, той тръгна по ярко осветения от слънцето път към крепостта. Всяка стъпка би трябвало да го отвежда по-близо до портата на славата.