Невидими изчадия [bg]

— От два дни ме болеше гърло, не ходех на училище и въобще — казва Бранди и додава. — Госпожице Арден? Ало?

Поглеждам я. Толкова е лесно да си я представиш мъртва.

— Госпожице Арден, моля — казва тя. — Дай.

Пускам поредния валиум.

Бранди преглъща.

— Не можех да преглъщам с дни — продължава тя. — Толкова ме болеше гърлото. Едвам говорех. Нашите, разбира се, решиха, че е ангина.

Когато гледам надолу, главата на Бранди е почти под моята. Само че лицето й е наопаки. Очите ми гледат право в тъмната вътрешност на графитената й уста, тъмния и влажен вход към вътрешностите и органите й и всичко останало зад сцената. Бранди Александър зад кулисите. Наопаки тя прилича на напълно непозната.

А Елис беше прав — разпитваш хората за тях само за да можеш да им разкажеш за себе си.

— Културата — казва Бранди, — пробата, която взеха за ангина, се оказа положителна за трипер. Третата сестра Риа, нали се сещаш. Гонорея — казва тя. — Онези мънички гадни вируси, гонококи. Бях на шестнайсет и имах трипер. Нашите не го понесоха добре.

Не. Не, не го понесоха.

— Откачиха — казва Бранди.

Изхвърлиха го от къщи.

— Крещяха ми колко съм болен — казва Бранди.

Изхвърлиха го.

— Под „болен“ според мен разбираха „гей“ — казва тя.

И после го изхвърлиха.

— Госпожице Скоуша? — казва тя. — Дай.

И аз й давам.

— И после ме изхвърлиха от проклетата къща.

Минете към господин Паркър, който стои пред вратата на банята и казва:

— Госпожице Александър? Аз съм, госпожице Александър. Госпожице Скоуша, вътре ли сте?

Бранди се надига и се обляга на лакът.

— На Елис му става нещо — казва той през вратата. — Според мен трябва да слезете долу. Госпожице Скоуша, брат ви май получи припадък.

Лекарства и козметика са пръснати навсякъде по аквамариновите плотове. Бранди се е проснала полугола на пода сред разсипани хапчета, капсули и таблетки.

— Той й е полубрат — извиква Бранди в отговор.

Дръжката на вратата изтраква.

— Трябва да ми помогнете — казва Паркър.

— Спрете веднага, господин Паркър! — крясва Бранди и дръжката престава да се върти. — Успокойте се. Не влизайте тук — казва тя. — Онова, което трябва да направите — и докато го казва, гледа мен, — онова, което трябва да направите, е да притиснете Елис на пода така, че да не се нарани. Аз ще сляза след минутка.

Бранди ме поглежда и извива графитените си устни в огромна усмивка-арка.

— Паркър? — казва тя. — Слушате ли ме?

— Моля ви, побързайте — идва откъм вратата.

— След като притиснете Елис на пода — казва Бранди, — втъкнете нещо в устата му. Имате ли портфейл?

Отговорът се бави.