Диамантът на Венеция [bg]

Няколко монахини вече работеха, сортирайки разнообразни билки и цветя — част от тях увесваха на китки по гредите под тавана, други просто разстилаха върху хартиени листове, поставени върху рафтовете край стените. Втора група монахини разделяше много внимателно вече изсъхналите растения на съставните им части. Някои извличаха семена от грудки и цветчета, други събираха все още затворени пъпки или сортираха изсъхналите растения по листенца, стъбла и дори луковици и корени. Трета група жени имаше задачата да ги пакетира и надписва, поставяйки всяко пакетче в дървените сандъци, готови да отнесат билките при всички билкари и аптекари на областта Венето.

Докато вървеше, следвана от Анета, сестра Анунсиата от време на време спираше, за да щипне по някое листенце или пъпка от висящите над главите им китки, след което ги разтъркваше между пръстите си и помирисваше. Понякога кимваше с безспорно задоволство, друг път обаче цъкаше неодобрително с език и правеше знак на монахините да свалят китката и да я хвърлят.

Монахините изпълняваха заповедите й с готовност и много умение. Макар повечето да бяха послушници, както забеляза Анета, имаше и няколко хористки като нея самата, въпреки че и те носеха същите дебели ръчно тъкани раса и дървени налъми като послушниците. Всички изпълняваха безшумно задачите си, но с такава целенасоченост и спокойствие, че излъчването им беше като балсам за опънатите нерви на Анета. Колко различно беше тук от напрегнатата атмосфера в манастирския салон, от презрителните погледи и коментари на сестра Пурификасион и останалите надути контеси. И въпреки това съществуваше голяма вероятност именно една от тези непорочни девици, привела невинно глава под широката си градинарска шапка, да бе същата, чийто таен любовник Анета беше издебнала — натрапника, когото беше проследила в градината, мъжа, чийто дъх и устни беше почувствала върху врата и в косата си. И до ден днешен мисълта за него я изпълваше с толкова гняв, че се уплаши да не припадне.