Приливът на тайните [bg]

Сър Едуард Манинг сериозно се замисли. Какво откровение! Да стигнеш в обществения живот, докъдето бе стигнала Алексия де Вер, и успешно да държиш в тайна такава важна част от миналото си, беше голямо постижение.

— Мога ли да попитам защо избрахте да скриете това, госпожо министър? В крайна сметка да си американец не е престъпление.

— Така е. Но аз не съм американка, Едуард. Отказах се от американското си гражданство преди години, още преди да се кандидатирам за парламента. Целият ми съзнателен живот е прекаран в тази страна и смятам себе си за истинска англичанка. Освен това не съм крила нищо. Никога не са ме питали за детството ми, освен най-общо. Просто не се е налагало.

— Но сега се налага.

Алексия въздъхна.

— Да. Онази вечер в Кингсмиър, човекът от записа на охранителната камера. Имаше нещо познато у него. Отначало не можех да определя точно какво. Но после се сетих.

— Познали сте Хамлин?

— Не точно. Не знаех, че е той. Не бях сигурна. Както казах, не съм го виждала от детството си. Но щом комисар Грант спомена името…

Тя не довърши.

— Знаете ли, че е бил в затвора?

Алексия се поколеба за момент. После отвърна:

— Да. Съобщиха по новините.

— За удавеното дете.

— Да. — Алексия потръпна. Дори само произнасянето на думата „удавено“ смразяваше кръвта й. — Но не знаех какво е станало с него впоследствие. Душевното му разстройство, виденията, всички тези работи.

— Защо мислите, че Хамлин иска да се свърже с вас сега? — попита сър Едуард Манинг.

— Нямам представа. Видя досието му. Има служебни и финансови проблеми, а и душевното му заболяване…

Сър Едуард Манинг поразрови паметта си. Спомни си, че бе чел нещо за фалит. Хамлин бе имал автосервиз, фалирал по време на рецесията.

— Мислите ли, че е заради пари?

Алексия сви рамене.

— Както казах, нямам представа.

— Бяхте ли любовници?

Въпросът бе толкова директен, че за момент Алексия онемя.

— Аз… ние… има ли значение? За бога, Едуард, това беше преди четирийсет години!

— Може да има значение, госпожо министър. Хамлин знае ли нещо, с което може да ви изнудва?

Алексия отмести поглед.

— Не. Поне не се сещам.

— Някакви сексуални пикантерии, нещо от този сорт?

— Не. — Алексия му хвърли смразяващ поглед.

— Наркотици?

— Не! Е, може би малко трева. Все пак беше през седемдесетте. — Тя прокара пръсти през косата си. — Виж, когато комисар Грант потвърди, че мъжът от Кингсмиър онази вечер е Били Хамлин, останах изключително изненадана. Тъкмо затова дискретно те помолих за досието му. Но онова, което прочетох там, ме притесни. Очевидно Били не е добре психически. Проявява маниакално обсебване от известни личности. А сега се появява в Англия и се държи агресивно към мен. Това не ми харесва.