Приливът на тайните [bg]

Тони Джилети беше купонджийка. Но Тони Джилети беше мъртва. Алексия Паркър живееше, за да работи. За две години спечели достатъчно пари, за да се запише в колеж. Кандидатства в Калифорнийския университет на Лос Анджелис с намерение да специализира политически науки.

За съжаление в университета, за разлика от собствениците на барове във Вегас, изискваха лични документи. Алексия Паркър нямаше нито социалноосигурителен номер, нито паспорт, нито акт за раждане, нито лична история. Това беше проблем.

Алексия го реши, като се премести в Лос Анджелис и наруши обета си за въздържание — прелъсти Дуейн от Службата за социално осигуряване на булевард „Санта Моника“.

— Заради това може да ме уволнят. Може да отида в затвора — изстена Дуейн, докато вкарваше фалшивите данни на Алексия Паркър в системата, а тя умело действаше под бюрото му.

— Аз също — отвърна Алексия, след като извади от устата си потръпващия пенис на Дуейн като пиле — червей. — Което означава, че и двамата ще пазим тайната, нали?

— Какво правиш? Не спирай!

— Казвам, че и двамата ще пазим тайната. Нали, Дуейн?

— Точно така, да, разбира се. Печелиш. Няма да кажа на никого. Само моля те, моля те, не спирай.

Алексия Паркър излезе от офиса на Дуейн с нова социалноосигурителна карта и акт за раждане със задна дата. Резултатите от изпита САТ фалшифицира лично.

Не се възприемаше като нечестен човек. Просто правеше каквото беше нужно. Гледаше напред, никога назад, и решаваше проблемите още в зародиш, като прилагаше вродената си артистична дарба, за да изгради новата си идентичност.