Възкресителят [bg]

Зачете писмото на глас за Клер, но си представяше, че Холмс също слуша.

— Уви, враговете ми, онези безбожници, наричащи се кем, успяха да ми попречат да тръгна да търся Граала. Сега съм стар и твърде немощен. Но като ме хвърлиха в затвора за всички тези години, те ми дадоха време и Бог ме благослови с възможността добре и пълно да опиша историите за моя благороден предшественик, великия Артур, краля на британците. Моля се някой Малеоре, който дойде след мен, да намери този пергамент и да поеме да търси Сангреала. За да стигне до Граала, този мъж първо трябва да намери меча на Артур, който намерих и аз самият и който скрих добре, за да го запазя от ръцете на врага. Откривателят на Сангреала трябва да бъде с остър ум, доблестен и с чисто сърце. Скривалището на меча може да бъде намерено в предговора на „Смъртта на Артур“ в съзвучие със самата история, стига човек да е внимателен като свещениците, които се грижат за тайнствата на зелените акри на Уоруикшър, описани в „Книгата на Страшния съд“ от времето на крал Уилям I. Замислих тази загадка, за да направя търсенето истинско за наследника, който притежава това писание и има куража и Божията благословия да намери най-святото от светите, а именно — Граала на Христа.

Артър остави листата на леглото и се загледа в пространството.

„Това е имал предвид Холмс.“

— Все едно говори направо на теб — тихо рече Клер.

Артър изпитваше същото чувство. Това вече беше неговото търсене. Било е такова от мига, когато се беше сблъскал с мъжа с пистолета.

— Трябва да се обадя — каза той.

Звънна на домашния телефон на Тони Феро и се извини, че го търси в такъв късен час.

— Тони, няма да повярваш на какво се натъкнах в Уоруикшър. Или по-точно, на какво се натъкнахме.

— Ние ли?

— Холмс е бил там преди мен.

Тони беше сериозен учен, щеше да се въздържи от преценка, докато лично не се запознае с документите. Дори даде за пример някакъв сложен фалшификат на средновековен ръкопис, струвал работата на негов колега. От другата страна на телефонната линия обаче имаше двама Тони; единият бе изпълнено с нетърпение момче, изгарящо от желание да заподскача от радост, а другият уважаван историк, който иска да си запази репутацията. В края на разговора момчето надделя.

— Можеш ли да дойдеш в колежа утре? За бога, Артър, представяш ли си, ако ръкописите се окажат автентични? Та това ще бъде не само най-категоричното доказателство за съществуването на крал Артур, откривано досега, но и конкретна, а не митологична връзка с два основни елемента в историите за него — Екскалибур и Граала. Трябва да пийна нещо силно за успокоение.

Докато Артър говореше, Клер лежеше на леглото си и го наблюдаваше. Изглеждаше готова да заспи.

— Можеш ли да вземеш по-късен влак утре? — попита я Артър, след като затвори.

— Защо?

— Искам да те запозная с Тони Феро. Ела първо с мен до университета. Намира се близо до гара „Сейнт Панкрас“.