Възкресителят [bg]

Артър обясни на Клер значението на източника — той даваше известно потвърждение за историчността на крал Артур, а заедно с него — и откъслечни данни от генеалогията, която свързваше краля не само с Томас Малори от 15-и в., но и с Артър Мелъри от 21-ви в.

Би дал всичко на света да можеше да поговори с Холмс за писмото. Ендрю бе звучал толкова уверен по телефона. В писмото до Уейнфлет обаче нямаше нищо, което да гарантира, че мечът на Артур, както и Граалът, наистина могат да бъдат намерени.

Артър остави писмото и се зае да разучава останалата част от купчината, която не беше преглеждал. Резултатът бе разочароващ. Повечето пергаменти представляваха скучни правни документи на рода Малори от 16-и и 17-и в. — нотариални актове, завещания, договори за прехвърляне на земи и тъй нататък.

Но след това всичко се промени.

— Е, това вече е нещо — промърмори той, обръщайки поредния лист.

Незабавно разпозна характерния сбит почерк на Томас Малори от писмото до Уейнфлет — при това не само върху този лист, но и върху следващия.

— Това е втори документ, написан лично от Томас Малори.

Извини се, че трябва да помълчи, докато прегледа пергамента. Нужни му бяха само няколко минути да разбере какво е открил.

Книгата на Малори Le Morte Darthur, както е среднофренското изписване, използвано от него, била издадена за първи път от лондонския печатар Уилям Какстън през 1485 г., около четиринайсет години след смъртта на автора. Смяташе се, че Какстън се е сдобил с ръкописи и различни истории за крал Артур, написани от ръката на самия Малори или на някой писар. Печатарят ги събрал в един общ том, като добавил предговор, написан от самия него. Предговорът открай време се смяташе за необичаен документ — след като обяснява необходимостта да прослави качествата на такъв велик християнин като крал Артур, Какстън се впуска в подробно и напълно ненужно описание колко глави се съдържат във всяка от двайсет и едната книги на произведението.

Тъй като в ръкописа от Уинчестър, единственото запазено копие на „Смъртта на Артур“, написано от самия Малори, липсва въведение, имаше основания да се смята, че предговорът е написан от друг, най-вероятно от Какстън.

— Трябва ми копие от „Смъртта на Артур“ — внезапно каза Артър. Представи си собствената си книга като малка купчинка пепел.

— Долу сигурно има компютър — отбеляза Клер. — Може да се намери онлайн, сигурна съм.

— Имам лаптоп в чантата си.

Артър скочи от леглото и изруга, когато откри, че батерията е изтощена. Включи машината в захранването и се обади на рецепцията да поръча безжична интернет връзка.

Щракна на първото попаднало му пълно копие на книгата и отвори направо на предговора.