Кармата на любовта

— Вижте, мемсахиб — обърна се примамващо към нея един от продавачите, — кашмирените вълнени шалове са толкова фини и изящни, че могат да се проврат през пръстен.

Никога преди Ориса не бе виждала толкова меки и в същото време топли шалове, такива красиви, изработени от папие-маше и оцветени с позлата различни предмети.

Опитваше се да бъде скромна и да пести парите на чичо си. Но не можа да устои на шишенце истинско жасминово масло и на филиграновите обеци, които бе видяла местните майстори да изработват по улиците на Пешавар.

Така се бе увлякла в покупките и разказите, с които я омайваха продавачите, че не усети кога бе дошло време за обяд. Не бе усетила как отлетя цялата сутрин! А не бе решила какво още да си купи.

Търговците бяха повече от услужливи и обещаха да дочакат да се върне при тях и следобед. Това си беше традиционно за индийците очакване на желан клиент.

След чудесния сън през нощта и вълнуващата сутрин Ориса не бе изморена. Но знаеше, че всички ще очакват да прекара известно време в спалнята си в задължителната за този климат следобедна почивка.

Невъзможно бе да повярва, че крепостта е наистина обкръжена. Обаче на разсъмване се бе събудила от яростна стрелба.

— Стрелят през нощта и рано сутрин. Най-редовно, като по часовник — й каза безгрижно коренякът лондончанин, който се грижеше за чичо й.

— Шумотевицата е доста силна — добави Ориса.

— Това е и тяхната цел — да вдигат шум. Колкото по-силен, толкова по-добре — съгласи се с нея прислужникът. — И не се отказват, ако имат възможност и успеят, да нарежат на парчета някой от нашите с дългите си ножове.

Ориса потрепери. Беше лесно да забрави временно опасността, в която се намираха. Сигурно чичо й очакваше подкрепления.

Той не се върна за обяд. Дойде си към четири следобед и индийците, явно добре обучени да спазват английските обичаи, веднага поднесоха следобедния чай. Имаше плодов сладкиш, леки сандвичи и малки хрускави курабийки, които обожаваше като дете. Чаят бе горещ, силен и много ароматен. Само млякото бе малко странно, тъй като не беше краве, а козе.

— Чаках те за обяд — започна разговора Ориса.

— Пропуснах да изпратя някой да ти каже, че ще се забавя. Имахме военен съвет.

— Случило ли се е нещо? — попита тя разтревожено.

— Не искам да те притеснявам — отговори полковникът уклончиво.

— Бих предпочела да зная истината.

— Права си. Основната ни беда е в това, че местните бандити бяха достатъчно умни да прекъснат комуникациите ни с щабквартирата.

— Значи не можеш да изпратиш съобщение до Пешавар, че крепостта е обкръжена! — възкликна момичето.

— Точно така.

— Не можеш ли да изпратиш специален куриер?

— Вече опитахме — отговори полковникът. — Изпратихме не един, а двама души.

Той замълча. Продължи след като Ориса го погледна с ням въпрос.

— На следващата сутрин отрязаните им глави бяха хвърлени през крепостните стени.

Ориса пое дълбоко въздух и едва продума:

— Но ние, старшината и аз, преминахме невредими. Как така са ни пропуснали?