Кармата на любовта

Докато говореше, той обгърна нежно с ръка лицето й и го обърна към себе си. За миг се вгледа в дълбоките й очи. После се наведе и долепи устни до нейните. Сляха се в едно. Никой и нищо на този свят не можеше да ги раздели.

— Обичам те — каза той с трудно контролирана страст. — Боже, как те обичам! И колко много те исках от първия миг, в който те видях.

— Когато ме целуна за първи път, разбрах, че никога животът ми няма да бъде пълен без теб.

— Но ти си моя. И нищо не може да ни раздели. — Той започна да я целува, докато светът започна да се върти около нея във вихрен танц. Не им се вярваше, че е възможно да изпитват такова щастие. Сред златния звездопад звучаха думите на Майрън:

— Ще се грижа за теб, ще те пазя и ще те боготворя! Не само в този живот, но и във всички следващи прераждания. Обречен съм на теб. Ти си моята съдба!

— Това е… нашата карма — прошепна Ориса.

— Кармата на любовта!

След тези думи той я взе на ръце и внимателно я внесе в спалнята. Балдахинът над леглото белееше като опънато платно на призрачен кораб. Той я пусна нежно на пода. Свали блестящото в диаманти и тюркоази колие и извади стръка туберози от косите й.

— Знаеш ли, че когато те стоплях с прегръдката си в пещерата, косата ти ухаеше на жасмин. Оттогава този аромат витае непрекъснато около мен.

Тя не бе в състояние да отговори, да промълви дори една-единствена дума. Само усети как коприната на сарито се смъква и обгръща като блестящ водопад краката й.

Лунната светлина я обгърна със сребърните си лъчи. Приличаше на лотосов цвят, който постепенно едно по едно разтваря листенцата си.