Кармата на любовта
- Автор: Картленд Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кармата на любовта». Краткое содержание книги:
— Едва ли е могла да очаква от теб да се заемеш с отглеждането на невръстно дете, при това момиче — опита се да го успокои Ориса, защото разбираше, че се чувства виновен. — Сега обаче нали сме заедно?
— Едва ли Шуба е мястото, което бих избрал, за да устроим нашия нов дом — усмихна се леко полковникът. — Казано съвсем честно, страхувам се, че по странно съвпадение на обстоятелствата попадна в много опасна ситуация.
— Наистина ли е толкова опасно?
— Опитвам се да бъда оптимист — отговори чичо й.
— Може би утре ще мога да ти отговоря със сигурност.
— Какво общо има с всичко това майор Мередит? — Ориса се поколеба, преди да зададе въпроса. Ала съзнаваше, че трябва да знае истината.
Чичо й стана и се обърна към огъня в камината в неизменната поза на англичанин, който в момента размишлява. Без да се обръща, я попита:
— Ти какво знаеш за майор Мередит?
— Всъщност съвсем малко — обясни тя. — Чарлз ме предупреди да се пазя от него. Каза, че майорът винаги слухтял, пъхал си носа навсякъде и създавал купища неприятности.
Чичо й се обърна. На лицето му се бе появила лека гримаса.
— Ако Чарлз бе достатъчно искрен, щеше да ти каже преди всичко, че майор Мередит го спаси от една каша, която забърка като първия глупак. И ти, и аз знаем, че Чарлз много лесно може да бъде подведен от едно миловидно лице.
— Вярно е — засмя се младото момиче. — Любовните истории на Чарлз нямат край. Обаче какво общо има майор Мередит с това?
Полковник Хобърт не отговори. Продължаваше да се мръщи. Явно обмисляше колко може да й каже и колко е длъжен да премълчи.
— Чарлз ми каза също така — продължи Ориса, — че майор Мередит бил истинският виновник за самоубийството на Джералд Дюър.
— Това не е истина! — избухна полковник Хобърт. — Чарлз няма право да говори така!
— Обаче той ми обясни, че Джералд не би се самоубил просто така. Не бил такъв човек.
— Наистина не беше — съгласи се полковникът. — Тъй като знаеш доста от тази история, най-добре е да ти обясня каква е истината. Трябва само да ми обещаеш, че това, което чуеш сега, никога няма да излезе от тази стая.
— Разбира се, че обещавам, чичо Хенри.
— Джералд Дюър се оплете с една жена, която срещна в Симба. Беше се увлякъл по нея до такава степен, че започна да споделя информация, която засягаше сигурността на нашите войски.
— Как е могъл да направи такова нещо?
— Казано най-просто — тя беше руска шпионка. Така бе омотала младия Дюър, така го бе омаяла, че неговото недискретно държание премина в предателство.
— Не мога да повярвам! — възкликна Ориса. — И той е бил приятел на Чарлз?
— Да. И това ме безпокои още повече.
— И единственото доказателство, което имате за… е дошло от майор Мередит? — продължи да пита Ориса.
— Доказателството, което имаме за бъбривостта на Дюър — нека наречем по този деликатен начин извършеното от него предателство, е гибелта на цял отряд от най-добрите ни млади офицери, които пътуваха към границата, за да изпълнят важна задача.
— О, не! — отекна възклицанието на Ориса.
— За съжаление е истина. Цялата тази история означаваше военен трибунал за Дюър, опетняване честта на полка и неизбежен скандал, който щеше да се отрази пагубно върху морала на войските.
Ориса мълчеше. Трудно можеше да повярва това, което разказваше чичо й, въпреки че бе сигурна в истинността на думите му.
— При това положение Дюър нямаше друг избор, освен да постъпи така, както изисква честта на истинския благородник — довърши разказа си полковник Хобърт.
Когато Ориса се събуди, слънчевите лъчи струяха през прозореца на спалнята й. Дълбоко в нея се бе свило едно ново чувство на сигурност, на спокойствие, че макар да се намира в обсадена крепост, е заедно с някой, който я обича. И в любимата си Индия.
Позвъни на прислужника, който веднага й донесе сутрешния чай. Облече се и слезе да закуси с чичо си.
— Надявам се да намериш с какво да запълниш времето си — каза полковникът. — Ала се боя, че не трябва да излизаш по-далеч от градината около къщата. И без друго появяването ти причини достатъчно приказки.
За момент изпита разочарование. Когато обаче погледна през прозореца, видя множество търговци, вече разположили стоката си около верандата. Обърна се към чичо си и му се усмихна с дяволити искри в очите.
— Ще правя точно това, което искаш, ако ми дадеш малко пари.
— Изнудваш ли ме? — пошегува се полковникът.
— Не, просто се страхувам, че ще се окажа една твърде скъпа гостенка — отговори тя.