Кармата на любовта
- Автор: Картленд Барбара
- Язык: болгарский
- Переводчик: Величка Тотева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кармата на любовта». Краткое содержание книги:
Съзнавайки напълно колко странно изглежда, тя вдигна гордо глава и каза с колкото може по-безразличен тон:
— Бих искала да се преоблека. Бихте ли извикали някой да ми покаже къде да отида?
— Разбира се — отговори той. — Сигурно ще ме извините, но съм малко объркан не само от появяването ви тук, в крепостта, където ще бъдете единственото женско същество, но и от вашата самоличност.
— Сега съм твърде уморена, за да ви давам каквито и да било обяснения — каза уклончиво тя.
— Няма ли да ми кажете поне какво се случи с негостоприемния съпруг, който ви чакаше в Бомбай.
Ориса не можа да скрие лукавата си усмивка.
— Той беше просто една закрила от натрапливи господа.
— Значи така, лейди Ориса — обърна се той разярено към нея. — Вие сте една изкусна и опитна лъжкиня!
— Ласкаете ме, майор Мередит — усмихна му се с най-милата си усмивка тя. — Значи винаги мога да разчитам, че ще направя кариера на сцената като изключително талантлива артистка!
Докато говореше, тя се приближи до вратата. Той нямаше какво друго да направи, освен да я отвори. Каза няколко думи на един намиращ се в коридора прислужник, който я поведе към стълбището.
Тя не погледна назад, въпреки отлично да знаеше, че майор Мередит я следи с погледа на пронизващите си сиви очи.
Надяваше се, че поне е оценил елегантността на сарито, което носеше. Най-после бе успяла да го изненада и смути.
Щеше да разбере, че подозренията му към нея нямат никакво основание и че всъщност неговото държание подлежеше на порицание.
„Това ще му бъде добър урок“ — каза си тя.
Все пак трябваше да признае, че дълбоко в сърцето си изпитваше необяснимо щастие, че пак се срещна с него!
СЕДМА ГЛАВА
Прислужникът индиец вадеше внимателно вещите на Ориса от платнената торба и ги подреждаше в гардеробите на спалнята.
Тя прекоси стаята и погледна през прозореца. Не можа да види почти нищо, тъй като къщата бе заобиколена с градина, по края на която растяха огромни дървета. По-нататък погледът се спираше във високите почти десет метра стени.
— Мемсахиб искали да й приготвим вана? — попита прислужникът.
— Да, с удоволствие — отговори тя зарадвана. Сигурно щеше да е повече от приятно да се почувства отново истински чиста от прахоляците, с които бе съпроводено дългото й пътуване.
В малката стаичка, намираща се непосредствено до нейната спалня, прислужници донесоха нещо като огромна делва, което бе традиционната вана, която обикновено използваха офицерите от британската армия в Индия. Напълниха я до половината, а в непосредствена близост оставиха големи съдове с топла и студена вода.
Цялата тази процедура отне доста време. Докато изчакваше, Ориса седна и мислите й се насочиха към майор Мередит, макар да се опитваше да ги отпъди от съзнанието си. Каква изненада бе срещата с него, когато я очакваше най-малко.
Не можеше да си представи как е стигнал до крепостта преди нея. Сигурно бе успял да вземе най-ранния бърз сутрешен влак от Бомбай за Делхи. Това му е помогнало да стигне навреме и за първия влак от Делхи за Пешавар. Но след пристигането си там как бе успял да се промъкне до крепостта, ако тя бе плътно обградена от вражеските групи, както я бе уверил чичо й. Нали са се страхували, че те биха могли всеки момент да застрелят нея и старшината, преди да стигнат до спасителната сигурност на крепостта.
Знаеше, че напразно се мъчи да разбере нещо, което се надяваше чичо й да й обясни, когато има удобен случай.
През това време ваната бе готова и тя с наслада се потопи в нея. Толкова се радваше, че ще измие от себе си не само полепналата по цялото й тяло прах, но и къната от ръцете и ходилата си.
Все пак не успя да изтърка съвсем боята от ноктите на ръцете си. Следващия ден не трябваше да забрави да попита някоя от местните жителки с какво може да я изличи напълно.
С водата от оставените допълнително съдове изми и косата си. Ужаси се от количеството прах, което падна от нея. Но след това загуби пепелявосивия цвят, който бе придобила, и стана отново блестящо черна с почти синкави отблясъци.
Наметна един халат и седна пред огледалото в спалнята си, за да я изсуши и прибере в прилична прическа. Докато наблюдаваше отражението си в огледалото, реши, че е по-привлекателна с очертаните от черния въглен очи. Изведнъж избухна отсечена стрелба. Първо се чу картечен откос, после друг. Последва ги такава безразборна стрелба с всякакъв вид оръжие, ефектът от която ако не друго, бе оглушителен.
Ориса замръзна неподвижна. Почти веднага на вратата се почука и без да чака отговор, в стаята нахлу чичо й.