Паломино

Сам бе изкушена да добави „Аз също“, ала не посмя.

— И с право. Той е толкова мил човек.

— Искаш да кажеш, че си се омилостивила? Не го ли мразиш вече?

— Никога не съм го мразила. — В старанието си да изглежда незаинтересувана тя си наля чаша кафе. — Просто не бяхме на едно мнение по въпроса дали имам нужните качества, за да яздя твоя кон.

— Значи е променил мнението си? — Саманта кимна и се ухили доволно. — Нищо чудно, че го харесваш. Всички от сърце харесваме онези, които харесват нас. Но Тейт е добър човек, независимо какво е казал за теб и Черния красавец. Познава всяко кътче от ранчото не по-зле от Бил и мен.

„Всяко кътче… дори хижата край езерото“ — помисли си Саманта и се наложи да пийне кафе, за да сдържи усмивката си.

— Какво ще правиш днес, лельо Каро?

— Ще се занимавам с книжата, както обикновено.

— На Коледа? — Саманта изглеждаше потресена.

— На Коледа — примирено кимна Каролайн.

— Защо вместо това не си направим коледна вечеря?

— Доколкото си спомням — развеселено я погледна Каролайн, — тя се състоя снощи.

— То беше различно. Заедно с всички останали. Какво ще кажеш днес двете с теб да приготвим вечеря за Бил и Тейт?

Каролайн я изгледа неотстъпчиво и поклати глава.

— Не вярвам от това да излезе нещо.

— Защо?

— Защото те са работници в ранчото, Саманта, а ние не сме. В едно ранчо наистина има строго определена йерархия.

— Никога ли не вечеряш с Бил? — Сам изглеждаше изумена.

— Много рядко. Само в официални случаи, когато някой се жени или умре. Всички прегради падат единствено на тържества като снощното, на Коледа. През останалото време ти си, която си, а те… те внимават преградите да се запазят непокътнати, Сам.

— Но защо?

— От уважение. Просто така стоят нещата. — Изглежда, тя го приемаше, ала Сам продължаваше да се ядосва.

— Та всичко това е толкова глупаво! Какво значение има йерархията, за Бога! Кого го е грижа за нея?

— Тях. — Гласът на Каролайн сякаш я поля със студена вода. — Те много държат на установените порядки, на положението, което заемаш, и уважението, което смятат, че ти дължат. Собственикът на ранчо е поставен на пиедестал и не му е позволено да слиза от него. Понякога е досадно, но, ще — не ще, човек трябва да се съобразява. Ако днес поканим Бил и Тейт, те ще бъдат истински шокирани.

Ала на Сам й бе трудно да го повярва, не бе забравила настоятелните опити на Тейт да спи с нея в хижата. Още не й бе стигнало до ума, че това е нещо различно, нещо, станало на четири очи. Не като да вечерят заедно в голямата къща.

— И все пак не го разбирам.

Каролайн й се усмихна топло.

— Аз също, но вече съм свикнала, Сам. Така е по-лесно. Те просто са си такива.