Паломино

— Защо? — попита тя с дрезгав шепот и сякаш цялата болка, която й бе оставил Джон, се събра в очите й. — Защо ме желаеш?

— Защото си толкова хубава… — Той протегна силните си, ала много внимателни ръце и нежно докосна гърдите й. — Защото ми харесва как говориш и как се смееш… и как яздиш онзи проклет кон на Каро… как работиш като вол наравно с мъжете, въпреки че не си длъжна… Защото ми харесва — ухили се той и ръцете му се плъзнаха надолу — дупето над тези стройни крака. — Тя се разсмя и нежно го отблъсна. — Това не е ли достатъчна причина?

— Достатъчна причина за какво, господин Джордан? — Тонът й вече бе шеговит.

Сам се отдръпна и започна да разтребва масата, но той нетърпеливо грабна чиниите от ръцете й и ги остави. Сетне я вдигна с лекота, изнесе я от кухнята, прекоси дневната и стигна до дългия коридор, който водеше към нейната стая.

— Това ли е пътят, Саманта? — Гласът му беше по-нежен от всякога, а очите му изгаряха нейните. Тя искаше да му каже да спре, да се върне, ала откри, че не може. Само кимна и посочи с ръка нататък по коридора, а после внезапно прихна и се дръпна от него.

— Хайде, Тейт… стига. Пусни ме долу!

Той се разсмя заедно с нея, ала не я послуша. Вместо това спря пред една полуотворена врата в края на коридора.

— Твоята ли е?

— Да. — Сгушена в прегръдките му като малко дете, тя кръстоса ръце. — Обаче не съм те канила да влизаш, нали?

— Така ли? — Веждата му се изви нагоре, той прекрачи прага и се огледа с интерес. После без повече приказки я сложи на леглото, притисна я към гърдите си и я целуна жадно по устните. Изведнъж играта бе свършила и надигналата се страст завари Саманта съвсем неподготвена. Тя бе стъписана от силата, с която Тейт я притискаше към себе си, от ненаситността на устните, на ръцете и тялото му, неудържимо устремено към нейното. Само след миг той вече лежеше до нея и дрехите сякаш се топяха от телата им. Сетивата й бяха отворени само за велурения допир на неговата кожа, за нежността на ръцете му — все така търсещи и все така вълнуващи, за дългите крака, обвити около нейните, и устата, която изпиваше нейната. Прегръщаше я все по-силно, а тя се притискаше в него, стенейки тихо, копнеейки да му принадлежи. Тогава той се отдръпна, в настоятелния му поглед се четеше безмълвен въпрос. Тейт Джордан никога не бе обладавал жена, нямаше да обладае и тази, нито сега, нито когато и да било, ако и тя не споделяше желанието му, ако не беше сигурен в това. Сам бавно кимна и след миг неговата плът мощно и неудържимо навлезе в нейната. Изстена силно от удоволствие, когато Тейт проникна още по-дълбоко, и с нов стон се предаде на екстаза, до който той я довеждаше отново и отново.