Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Тази вечер малко бързам — съобщи й той, като се отдръпна прекалено бързо. — Нека хвърля един поглед на Джеси Сийфърт, да видя как се чувства, а после ще се върна при вас за няколко минути.
Отиде до другото легло и се плъзна зад паравана. Остро чувство на ревност прониза Сюзан. Зачуди се за кого ли е сложил най-хубавия си костюм. С кого ли щеше да ходи на вечеря? С жена? Е, би могло да е жена, разбира се, и то хубава жена. Мъжете не се обличат така, с кърпичка в горния джоб и така нататък, просто за да похапнат и да изпият няколко бири с момчетата. Макгий бе един от най-привлекателните мъже, а за привлекателни мъже винаги има достатъчно много кандидатки. А той определено нямаше вид на отшелник, ни най-малко! Радваше се на личен живот, на романтични изживявания — добре, да си признаем, на полов живот — дълго преди някоя си Сюзан Катлийн Торнтън да се появи на сцената. Тя нямаше абсолютно никакво право да го ревнува от връзките му с други жени. Абсолютно никакво право. Между нея и него нямаше нищо сериозно; той изобщо нямаше задължението да й бъде верен. Самата мисъл за това бе явно смехотворна. И все пак го ревнуваше, ужасно и неочаквано го ревнуваше.
Той се измъкна иззад паравана и се върна до леглото на Сюзан. Взе дланта й и й се усмихна; ръката му беше силна и топла, а зъбите му бяха бели и много равни.
— Кажете ми сега как мина в ЛФК. Добре ли прекарахте с Фло Аткинсън?
Бе възнамерявала да му разкаже ужаса от удивително живия сън, по време, на който се бе оказала затворена в асансьора с Ърнест Харч и останалите членове на братството. Но сега реши да не споменава нищо за това. Не искаше да изглежда пред него като слаба, уплашена и зависима жена. Не й бе нужно съжалението му.
— Следобедът ми беше страхотен във всяко отношение — излъга тя.
— Чудесно. Радвам се, че е така.
— Да. Лечебната физкултура беше тъкмо онова, от което имах нужда. — В това си изявление поне не лъжеше.
— По лицето ви вече се е появил малко цвят.
— Измих си освен това и косата.
— Да, и тя изглежда много добре.
— Вие сте ужасен лъжец, доктор Макгий. Няма да изглежда добре още поне шест седмици или два месеца благодарение на фризьора ви от спешното отделение, който явно подстригва постъпващите пациенти с дърводелски трион. Косата ми сега поне е чиста.
— Според мене изглежда чиста и хубава — настоя той. Приятна е. Както е рошава, ми напомня за… Питър Пан.
— Благодаря много. Питър Пан е момче.
— Е, вас със сигурност човек не може да ви сбърка с момче. Забравете, че съм казал Питър Пан. Така изглеждате като…
— Английско овчарско куче?
— Значи сте решили да отблъсквате всеки комплимент, който ви направя, така ли?
— Хайде, признайте го. Английска овчарка, нали?
Той се престори, че търси у нея някакви кучешки черти.
— Ами… щом казвате. Можете ли да донасяте при изсвирване пантофи?
— Бау-бау — изджафка Сюзан.
— Но изглеждате добре, ако трябва да говорим сериозно — продължи той. — Мисля, че и бузите ви вече са започнали да се закръглят.
— Вие сте човекът, който изглежда добре. С тези хубави дрехи.
— Благодаря — отвърна й, но не й каза защо е облякъл най-хубавия си костюм, което тя всъщност искаше да разбере, когато му правеше комплимента. — Днес срещахте ли се с Харч и с останалите?
— Дори не съм ги мярнала — излъга тя.
— Това е положителен признак. Насрочил съм ви тестове за утре сутринта. Проби на кръвта и урината, рентгенови снимки… изследване на гръбначния мозък, ако се налага.
— Олеле!
— Няма да е кой знае колко болезнено.
— Лесно ви е на вас. Няма да вземат проби от вашия гръбначен мозък.
— Така е. Но ако се окаже, че е нужно такова изследване, аз самият ще го направя, а всички знаят, че съм много внимателен. — Погледна часовника си. — За съжаление вече трябва да бягам.
— Важна среща ли имате?
— Де да беше така! Уви, тази вечер е съвещанието на окръжната медицинска асоциация. Избраха мене за докладчик и ме е хванала сценична треска.
Тя едва не въздъхна силно от облекчение:
— Сценична треска? — Надяваше се, че той няма да забележи колко се бе разтревожила от мисълта за нова любовна история в живота му. — Много се съмнявам. Не мога да си представя как бихте се уплашили от каквото и да е.
— Покрай останалите си страхове — възрази й, — аз се страхувам от змии, страдам понякога от клаустрофобия и се ужасявам от говорене на обществени сборища.