Гръмотевичният дом
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Николаев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гръмотевичният дом». Краткое содержание книги:
— Но това е било сън, не виждате ли? — внимателно настоя Мърф, като се усмихваше окуражително.
— Разбира се — съгласи се Фил. — Трябва да е било сън, защото ние никога не караме починалите пациенти до моргата с обикновените асансьори.
— Никога — съгласи се Мърф.
— Покойниците се превозват със служебни асансьори — обясни Фил.
— Така е по-дискретно — добави Мърф.
— По-дискретно — повтори Фил.
Искаше й се да им изкрещи: „Аз не ви говоря за такива мъртъвци, мръсни заговарници такива! Искам да кажа мъртъвци, които са се върнали от гроба, които ходят и говорят и някак успяват да минат за живи; онези, които искат да ме убият.“
Но не произнесе нито дума, защото знаеше, че щеше да прозвучи като бълнуването на луд.
— Само сън е било — успокоително й напомни Мърф.
— Само лош сън — съгласи се Фил.
Тя огледа лицата им, които се извисяваха над нея и изглеждаха несъразмерно огромни от неудобната й гледна точка. Погледът на сивокосия бащински настроен Мърф беше загрижен. А би ли могло зад гладките, закръглени, детински черти на Фил да се крият злонамерени и ненавистни мисли? Не, не мислеше, че е така. Невинността, отразена в очите му, бе съвсем истинска, както и собственият й страх и объркване.
— Но как може да е било сън? — възкликна тя. — Беше толкова истинско… толкова живо.
— И аз няколко пъти съм имал така живи сънища, че са оставали с мене цяла минута, след като съм се събудил сподели Фил.
— Да, и с мене се е случвало — кимна Мърф.
Тя си спомни речта на Куинс за собственото му самоубийство. Помисли си за ръката върху гръдта й, за другата ръка върху очите, за третата ръка, която бе запушила устата й, когато се бе опитала да изкрещи.
— Но това беше… истинско — настоя тя, макар вече да бе почнала много да се съмнява. — Поне… изглеждаше истинско… ужасяващо истинско…
— Кълна се, че не са минали повече от пет минути, откакто госпожа Аткинсън ни извика да дойдем и да ви вземем оттук — увери я Мърф.
— Дойдохме веднага — подкрепи го Фил.
— И ето ни пред вас. Но не сме идвали преди това.
— Сън — повтори Мърф.
— Трябва да е било лош сън — съгласи се Фил.
Накрая Сюзан неохотно кимна:
— Да. Сигурно е така. И вижте… извинявайте.
— О, не си тревожете хубавата главичка — махна с ръка Мърф. — Няма за какво да се извинявате.
— Не трябваше да ви се озъбвам така — продължи Сюзан.
— Ти засегна ли се, Фил?
— Ни най-малко. А ти, Мърф?
— Никак.
— Ето, виждате ли — обърна се към Сюзан Фил. — Няма абсолютно никаква нужда да се извинявате.
— Абсолютно никаква — съгласи се Мърф.
— А сега готова ли сте за малкото ни пътуване? — попита Фил.
— Ще го направим хубаво и приятно — обеща Мърф.
— Ще минем по панорамния път — добави Фил.
— С първокласни удобства по целия маршрут.
— С деликатеси направо от масата на капитана.
— И с танци в балната зала на кораба всяка вечер.
— Ще има безплатни шезлонги и право за участие в игрите на рулетката, а също и коктейли за сметка на заведението.
Прииска й се да спрат с бърборенето си — то вече не я забавляваше. Още й беше лошо, усещаше замайване и объркване като че ли бе препила или бе поела прекалено много успокоителни. Бързо разменяните им реплики приличаха на топка, която бясно отскачаше в главата й; от това с всяка минута й ставаше все по-лошо: Но не знаеше как да им каже да млъкнат, без да ги засегне; а ако ужасът от асансьора наистина е бил само сън, тя и без друго вече бе проявила достатъчно много грубост.
— Е… добре — съгласи се тя. — Хайде да вдигаме котва и да изкараме кораба от пристанището.
— Bon voyage — пожела на всички Фил.
— Упражнението със спасителните лодки е точно в шестнайсет часа — съобщи Мърф.
Избутаха носилката в коридора на първия етаж през двойната врата.
— А ти сигурен ли си, че Спящата красавица не е забъркала нещо с джуджетата? — попита Мърф.
— Нали ти казах, онова е Снежанка. Мърф, започвам да си мисля, че ти си безнадеждно неграмотен.
— Как само ме обиждаш, Фил. Аз съм образован човек.
Завиха по дългия централен коридор и насочиха носилката към асансьорите.
— А аз просто не чета вече детски приказки. Сигурен съм, че те са напълно подходящи за тебе, но аз предпочитам по-сериозна литература.
— Като „Конни надбягвания“ ли? — попита Фил.
— По-скоро Чарлз Дикенс, Фил.
— Или „Нашънал Инкуайърър“? — Спряха пред асансьора.