Владетелят на океана
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Фани Лозева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят на океана». Краткое содержание книги:
Знае се, че Емилио Салгари е писал много за екзотичните южни морета, но никога не е плавал по море, освен веднъж, когато от Генуа му се наложило да отиде до Бриндизи. Може би тъкмо защото учил в морското училище във Венеция, но пропаднал на изпита за капитан от далечното плаване, той се амбицирал да обходи моретата с крилете на фантазията. Работил в Генуезката община и вечер, след като работната му стая притихвала, сядал да пише на свещ.
Биографи на писателя са Ломбардо-Радиче и Дж. Карбоне. Те изтъкват, че той е най-талантливият учител на поколенията преди всичко с дарбата си да създава живи характери, герои, винаги изправени пред нова проверка на своите нравствени сили в борбата между човешкото и нечовешкото и при необходимостта от поемането на единствено правилния избор. Забележителни са били познанията на Емилио Салгари и по зоология, ботаника, астрономия и морско дело. Но като че ли най-безспорното, което може да се каже за него, е, че едва ли има друг писател от началото на XX век, който да заплита и разплита така умело, динамично, стремително, с неочаквани обрати в действията.
— Ще ми обясните ли нещо?
— Питайте. Стига да е във възможностите ми.
— Бих искал да зная какво ви подтикна към война с Англия и заедно с това с раджата на Саравак.
— Уверени сме, че точно зад гърба на раджата се крие един тайнствен наш враг. Това е човекът, който вдигна даяките срещу ТремалНаик, а англичаните в Лабуан срещу нас и само за един месец ни причини неизброими загуби.
— Кой е този ваш враг?
Вместо да отговори веднага, Сандокан впери поглед в пленника. Като помълча малко, каза с тих глас, но бавно и отчетливо:
— Възможно ли е, вие, човекът от флотата на раджата на Саравак, да не знаете кой е този човек?
Лека сянка премина върху красивото лице на капитан Морланд и той помълча няколко мига.
— Не зная — каза най-сетне, — никога не съм виждал човека, за когото говорите. Но съм чувал, че някаква личност, която притежавала колосални богатства, посетила раджата на Саравак и му предоставила корабите и привържениците си, за да може раджата да отмъсти за Джеймс Брук.
— Той е индус, нали?
— Не зная. Казах ви, че никога не съм го виждал.
— А знаете ли, че е син на един от загиналите вождове на ипдуската секта на тугите? И че има намерение да премери силите си с тигрите на Момпрацем по примера на баща си?
— Да. И е сигурен, че ще ги победи.
— Той ще загине, както загина баща му, както загинаха всички членове на тази ужасна секта! — каза Сандокан.
Отново сянка премина по лицето на пленника, а очите му светнаха с тайнствено пламъче. Като помълча, произнесе тихо:
— Бъдещето ще покаже на кого е отсъдено от съдбата да победи в тази битка.
След това той промени темата и заговори за нещо, което го вълнуваше.
— Мис Дарма и баща и са на борда на парахода, нали?
— Никога няма да ни напуснат, защото съдбата им е тясно свързана с нашата отговори Сандокан.
От гърдите на Морланд се изтръгна въздишка.
— Стига толкова — каза Сандокан, — страхувам се, че вече говорихте твърде много. Тази нощ едва ли ще се случи нещо, което да ви разтревожи. Постарайте се да си отпочинете и да съберете сили.
След това Сандокан и Яниш излязоха на палубата. Дарма отново беше наблизо и щом видя Яниш, веднага се приближи и го отведе настрани.
— Всичко върви добре, дете — каза Португалеца. Гледаше усмихнато разтревоженото лице на своята любимка.
— А ще мога ли да го посетя? — прошепна Дарма?
— Днес не. Може би утре, ако…
— Дим на хоризонта! — раздаде се викът на наблюдателя. — Гледай на изток.
Сандокан скочи за миг.
Известно време тримата приятели наблюдаваха дима и стигнаха до извода, че той се отдалечава от тях. Това беше подозрително. Възможността освен търговски, да е някой разузнавателен параход на врага, не беше изключена. Какво чудно, щом е открил присъствието на „Владетелят на океана“ в тези води, сега да бърза да съобщи това на саравакския раджа или на англичаните в Лабуан.
— Ние се движим по килватера му — отбеляза Сандокан, — но нощта настъпва бързо и едва утре ще можем да изясним всичко. Ако е неприятелски съгледвач, толкова по-зле за него.
Наистина, съвсем скоро над океана легна истинска тропическа нощ, изпълнена с тишина, спокойствие и някакъв омайващ дъх. Слънцето отдавна се беше скрило зад хоризонта, но сякаш беше оставило част от светлината си. Тя бледнееше бавно и щом изчезна съвсем, започна другото чудо на тропическите морета. Сякаш подпалена от напоения със светлина въздух, водата започна да свети сама. От незнайните и тайнствени дълбини изплуваха грамадни медузи и цялото пространство наоколо засвети ту в розово, ту в синьо. Малко по малко цялото море се превърна в огнен безкрай.
Яниш и Сандокан не се решаваха да напуснат палубата и да се приберат в каютите си въпреки голямата умора, която ги гнетеше.
— Забелязваш ли нещо ново? — произнесе около полунощ Яниш, когато Сандокан отново насочи бинокъла си към хоризонта.
— Не мога да разбера нищо, но ще се закълна, че в тази посока току-що видях да блести ярко някаква бяла точка. Сигурно е сигнал. Трудно е да се предположи, че ескадрата на раджата ще бездействува при вестта за започващата война. А и корабите на Лабуан…
— Даже и да са параходи на враговете ни — отговори Яниш, — няма ли да успеем да се измъкнем навреме?
— Смущават ме въглищните запаси — произнесе нечуто Сандокан, — горим чудовищни количества.
— А складовете на нашия приятел, раджата?
— Ако успеем да се доберем до устието на Саравак.
— От какво все пак се страхуваш?
Сандокан не отговори. Той отново започна да разглежда хоризонта. Внезапно ръката, с която държеше бинокъла, се отпусна.