Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Екранът угасна и на него се появиха думите:
ЩЕ ИГРАЕТЕ ЛИ ПОВТОРНО?
Ендър заяви, че приключва, и прибра чина.
На следващия ден няколко командири дойдоха при Ендър, а други изпратиха войници, за да му кажат да не се безпокои: повечето от тях намирали извънредните тренировки за отлична идея и той не трябвало да ги прекратява. И за да са сигурни, че никой няма да му досажда, те изпращаха по няколко от по-големите си войници, които се нуждаеха от допълнителни тренировки, за да работят с него.
— Новодошлите не отстъпват по сила на бъгерите, които те нападнаха снощи. И онези хубавичко ще си помислят, преди да решат да нападнат пак.
Вместо десетина момчета тази вечер имаше четирийсет и пет, повече от една армия, и дали заради присъствието на по-големите момчета на страната на Ендър, или заради това, че ги бяха понатупали добре предишната вечер, нито един от нападателите не се появи.
Ендър не се върна към фантастичната игра. Но тя продължи да живее в сънищата му. Той си спомняше какво почувства, когато уби змията, как я стъпка на пода, как отпра ухото на онова момче, как преби Стилсън, как счупи ръката на Бърнард. А после ставаше, повлякъл трупа на врага, и намираше физиономията на Питър, която го гледаше втренчено от огледалото. Тази игра знае прекалено много за мен. Тази игра си служи с дебели лъжи. Аз не съм Питър. Аз не нося в сърцето си желанието за убийство.
А после идваше и най-големият страх, че наистина е убиец, само че много по-ловък от Питър, и че именно тази му черта най-много допада на преподавателите. Защото за войните с бъгерите те се нуждаят именно от убийци. Защото са им потребни хора, които да могат да размажат в праха физиономията на противника и да оплескат всичко наоколо с кръвта му.
Е добре, аз съм човекът, който ви трябва. Аз съм гадното копеле, което искахте. Аз съм вашето оръдие и какво от това, че мразя именно онази част от себе си, която най-много ви е необходима? Какво от това, че когато змийчетата ме убиха в играта, аз не се възпротивих, а бях дори доволен?
ГЛАВА ДЕВЕТА
ЛОК И ДЕМОСТЕН
— Не ви повиках тук, за да губим време. Как, по дяволите, компютърът направи този гаф?
— Нямам представа.
— Как е могъл да открие снимката на брата на Ендър и да я покаже сред обичайния пейзаж на Царството на феите?
— Полковник Граф, аз не съм присъствал, когато са програмирали тази игра. Зная само, че никога досега компютърът не е отвеждал никого дотам. Царството на феите е и без туй доста странно място, но това вече не е и Царството на феите. Това място е отвъд Края на света и…
— Имената на тези места са ми известни. Не знам само какво означават.
— Царството на феите бе програмирано. То се споменава в още няколко игри. Но за Края на света не знам нищо. Изобщо нямаме опит с това място.
— Не искам компютърът да въздейства по такъв начин на съзнанието на Ендър. Питър Уигин е най-значимата фигура в неговия живот, с изключение може би на сестра му Валънтайн.
— Но мисловната игра е предназначена да развива децата, да им помага да откриват светове, където да се чувстват добре.
— Вие май не разбирате, майор Имбу? Аз не искам Ендър да се чувства добре в Края на света. Нашата работа тук е да ни става зле от Края на света.
— Краят на света в тази игра не означава задължително края на човечеството във войните с бъгерите. За Ендър това място има съкровено значение.
— Хубаво. И какво е това значение?
— Нямам представа, сър. Аз не съм Ендър. Попитайте него.
— Майор Имбу, аз питам вас.
— Възможни са хиляди обяснения.
— Опитайте да формулирате поне едно.
— Вие непрекъснато изолирахте момчето. Може би Ендър си мечтае за края на този свят, света на Военното училище. Или може би става въпрос за края на света, в който е израснал като малко момче, за неговия дом. Или това може да е начинът да забрави за страданията, които е причинил на много деца тук. Ендър, както знаете, е чувствително дете, но той нанесе немалко телесни повреди и може би мечтае за края на този свят.
— А може и да е нещо съвсем друго.
— Мисловната игра е връзка между дете и компютър. Те заедно създават приказки. Приказките са истински, в смисъл, че отразяват действителността от живота на детето. Това е всичко, което знам.
— А пък аз ще ви кажа онова, което аз знам, майор Имбу. Не е възможно тази снимка на Питър Уигин да е била взета от нашите файлове тук, в училището. Откакто Ендър е при нас, ние не съхраняваме никаква информация за него — нито в компютъра, нито някъде другаде. А тази снимка е правена наскоро.