Играта на Ендър
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: Ender Wiggins #1
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Переводчик: Виолета Чушкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Играта на Ендър». Краткое содержание книги:
Този факт му отрежда място сред най-изтъкнатите творци в жанра и му носи световна слава.
Но за българския читател името му се свързва на първо място с култовата сага за Ендър, сочена като един от бисерите в областта на научната фантастика.
Ендър и Алей решиха да запокитят един замразен войник в лицето на врага. Замразеният новобранец се понесе с главата напред и заби шлема си в гърдите на едно от по-големите момчета, което се улови за удареното място и зави от болка.
Подигравките секнаха. Останалите големи момчета също се спуснаха да участват в битката. Всъщност Ендър не хранеше големи надежди, че някое от момчетата му ще успее да се измъкне невредимо. Противникът обаче настъпваше хаотично и неорганизирано, те никога досега не бяха се сражавали заедно, докато момчетата от малката тренировъчна група на Ендър, макар и да бяха останали само дванайсет, се познаваха добре и знаеха как да действат задружно.
— Премини в нова! — изкрещя Ендър. Другите момчета се засмяха. Те се скупчиха в три групи, приклекнаха, долепили колене един до друг, и като се уловиха за ръце, образуваха малки звезди на фона на черната стена. — Ще ги заобиколим и ще се отправим към вратата! Тръгни!
При този сигнал трите звезди се разпръснаха, като всяко момче се отблъсна в различна посока, но под такъв ъгъл, че всеки, като се отблъснеше повторно, можеше да се насочи към вратата. И тъй като всички противници се намираха в средата на залата, където бе много по-трудно да се промени курсът, това се оказа една много лесна за изпълнение маневра.
Ендър бе поел такъв курс, че да може да се срещне със замразения войник, който току-що бе използвал като снаряд. Момчето не бе вече замразено и се остави Ендър да го улови и тласне по посока на вратата. За нещастие естественият резултат от тази маневра бе, че Ендър се отправи в обратна посока и при това с много малка скорост. Единствен той от цялата си група се носеше толкова бавно, и то към дъното на залата, където се събираха големите момчета. Извърна се и успя да види, че всички негови войници са в безопасност, струпали се край срещуположната стена.
През това време разгневените и неорганизирани противници го бяха вече забелязали. Ендър изчисли в кой момент ще стигне до стената, за да може да се отблъсне отново. Нямаше да е много скоро. Няколко противници вече поеха към него. Ендър объркан съзря сред тях физиономията на Стилсън. После разтърси глава и разбра, че е сгрешил. Въпреки всичко ситуацията бе същата, само че този път другите нямаше да изчакат търпеливо спорът да се уреди в едноличен бой. Доколкото Ендър знаеше, сред атакуващите нямаше водач, а и всички бяха много по-яки от него.
В индивидуалния боен курс той все пак бе понаучил някои неща за преместването на центъра на тежестта и за физиката на движещите се предмети. При сраженията в бойната зала никога не се стигаше до ръкопашен бой — човек винаги се сблъскваше с противник, който е замразен. Така че през малкото секунди, с които разполагаше, Ендър се опита да заеме такава позиция, че да посрещне гостите си.
За щастие те знаеха колкото него за ръкопашния бой при нулева гравитация и малцината, които се опитаха да го ударят с юмрук, установиха, че това е почти безсмислено, тъй като телата им политаха назад със същата бързина, с каквато юмрукът им се стрелваше напред. Доколкото Ендър забеляза обаче, някои от групата бяха замислили да чупят кости. Но той не възнамеряваше да участва в изпълнението на този им замисъл.
Улови единия от нападателите за лакътя и го блъсна с всичка сила. Тази маневра изстреля Ендър извън обсега на останалите участници в първата яростна атака, макар че тя изобщо не го приближи към вратата.
— Останете по местата си! — извика той на приятелите си, които очевидно се подреждаха, за да дойдат и го спасят. — Стойте там!
Някой улови Ендър за глезена. Здравата хватка му осигури известно равновесие, той успя да се отблъсне, стъпвайки рязко с крак върху ухото и рамото на другото момче, което изпищя и го пусна. Ако момчето го бе пуснало точно когато Ендър се отблъсна, болката му щеше да бъде много по-слаба и щеше да даде възможност на Ендър да използва по-успешно тази маневра. Вместо това момчето упорито го бе държало за крака. Сега ухото му бе отпрано и из въздуха се носеха пръски кръв, а от цялата тази история скоростта на Ендър съвсем намаля.
Ето че отново го правя, помисли си Ендър. Отново причинявам болка на хората, за да спася собствената си кожа. Защо не ме оставят на мира, за да не се налага да им причинявам болка?