Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
— Нейно протеже бях и тя обеща да ме издигне до ЦК. Веднъж ме закара на вилата в Барвиха, позабавлявахме се на воля, тогава бях мъж и половина, първата ми жена гледаше вкъщи Еля, пък аз… Да. И после ми вика: ти си джентълмен, Пол, сигурна съм. Но ако искаш и занапред да работиш с нас, закълни се да изпълняваш всички заповеди на нашата организация! За предателство те чака смърт, тебе и целия ти род до трето коляно! Ще се закълна, защо не, щом такава женска ми го иска. А тя, кучката, го записала на магнетофон, но аз тогава не знаех… После жена ми се разболя, много тежко се разболя. И почина. Катя си намери други момчета, а съм чувал, че не само с момчета, ами и с момичета се забавлявала. Владик Бардин от московския спорт комитет, с него заедно бяхме в службите за сигурност, ми предложи тази синекура, Мосспортторг, измъкваше ми черната борса, целия каймак ми обираше, да му го туря, но и за мен оставаше, не се оплаквам. Тогава не знаех, че е куку, че е диспансеризиран. Затова го изхвърлиха от Държавна сигурност.
Сатин се надигна тежко от леглото, пристъпи до секретера, олюля се, извади албум със снимки. Дълго разглежда една, хвърли я на леглото. Турецки внимаваше да не го смути, разбираше, че Павел Петрович се изповядва пред самия себе си. Обаче успя да разгледа снимката, на нея видя Паша Сатин с буйна начупена коса, до него непознат мъж с подпухнало лице и топчест нос. Тогава Сатин изрече думи, от които Турецки само дето не падна от табуретката:
— Той тогава не само името си смени, а и пластическа операция си направи. За да стане хубавец. През последните двайсет години поне пет пъти се е подмладявал в Института по красотата. Ожени се за Таня Корзинкина и все я лъжеше, че е по-млад от нея, а той ми е връстник. Не й показал паспорта си и тя не разбра… Но хайде, Корзинкина кучета я яли…
Турецки се слиса, мислите му се завъртяха в главата, без да намират логичния си завършек. Бардин — значи той е над шейсетте, бил е в тайните служби, сменил си е името, променил си е външността, притежава огърлица точно като тази на рода Долгорукови… — да не е Мишка Дробот? Кога си е сменил името? Ще трябва да проучи. Но Турецки остана неподвижен, за да не стресне пастрока си.
— Родителите на жена ми си взеха Еля. Запознах се с Ленуся. Имаше едно момченце, същинско вълче, намрази ме…
Турецки се убеди, че Сатин се намира извън реалната действителност — пастрокът му не забелязваше, че „вълчето“, сега трийсетгодишен мъж, седи срещу него.
— … Катя ни вдигна голяма сватба — добра жена. Седнала начело на масата с новия си тъпкач Витя Гришкин. А под масата ми разкопчава панталона и ме бара. После ме кани на арабско танго и нежно ми шепне в ухото: „Запомни ли клетвата за цял живот?“ Запомних я, викам, запомних, само си мисля Ленуска да не забележи нещо… И отново се издигнах: канят ме за всяко заседание в Кремълския дворец, награждават ме с ордени за юбилеите… Но всичко свърши и отшумя, Голямата Катя е в гроба, а приятелчетата… Кой в дранголника, кой в пръстта, само хищните твари останаха…
Чуха се запиращи на гърлото му хъхрещи звуци — Павел Петрович заплака. Турецки го остави да се наплаче, да се изсекне в ароматизираната кърпа и каза:
— Ще донеса нещо за пиене. Малко.
Сега Сатин започна да отговаря на внимателните му въпроси. Какво е станало в неделя? — Вечерта дошли на вилата двама непознати: единият висок, около четиридесетгодишен, черен, едър, с ей такива лапи, другият дребен, с кестенява коса, остър нос и май се мазнел пред черния. Как били облечени? — Нищо особено, честно казано, хич не ги загледал. Казали, че ги изпращал Бардин, викал го да се видят. Показали фирмена бланка с подпис. Е, пред Бардин е чист, добре, да вървим. Къде отиваме — ги попитал. Отговорили: в клуба. Защо Бардин ще урежда среща в клуба — Сатин заподозрял нещо съмнително, той е чистофайник и с такива работи не се занимава. За какъв „клуб“ става дума? — Ами за едно тайно място, не се знае къде е, но мнозина са го чували, особено най-големите тузари от бизнеса, дето си играят със седемцифрените суми… Сърцето му се свило от страх, от лоши предчувствия, вече бил получавал анонимни писма, в които се настоявало да разкара Бардин, но той много яко е обвързан с него…
Турецки реши да използва момента:
— Как се е казвал Бардин преди?