Кутията на Пандора
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #3
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Бранц
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кутията на Пандора». Краткое содержание книги:
Майорът извади от вътрешния джоб снимки, една от тях с преснимания портрет на Бил.
— Познаваш ли го?
Клара за секунди сякаш остаря много повече от своите петдесет и пет години. Грязнов се ядоса на себе си — вместо веднага да притисне Балцевич с данните, взел да й разтяга локуми.
— Да. Познавам го. От КГБ е. Анатолий Петрович Биляш, майор от службите за сигурност.
Грязнов си опари пръстите с цигарата, но не се издаде, продължи спокойно:
— Благодаря, Клара Романовна. И сега всичко за него: връзки, явки и прочие…
Съобщението не го изуми. Напротив, така нещата вече си отиваха на мястото, макар че случаят се усложняваше катастрофално и следователно опасността за Ника Славина ужасяващо нарастваше. Най-напред трябваше да съобщи на Турецки и на Романова, че Бил е идентифициран, и след това да продължи разговора с Балцевич. Той протегна ръка към слушалката и в същия миг телефонът запя мелодично. Клара подскочи, погледна уплашено-въпросително.
— Вдигни, Клара, вдигни…
Грязнов чу как някой извика:
— Дай ми майор Грязнов, спешно!… Другарю майор, тука подпалиха колата ви заедно с шофьора!
Грязнов полетя надолу по стълбището и се втурна към улица „Аксаков“, където беше оставена милиционерската волга. Още насред път се досети, че беше номер. Волгата си беше на мястото и шофьорът, старшината от милицията, също. Грязнов се понесе обратно със скоростта на звука и през тристате метра на спринта успя да произнесе по свой адрес триста ругатни, от които най-меките бяха „смотан мухльо“ и „мухляв смотаняк“. Взе стъпалата до втория етаж, натисна звънеца и без да чака, стреля в ключалката…
Клара седеше на същия стол, сякаш беше позадрямала: главата й с разрошена коса леко склонена на една страна и тялото отпуснато. Грязнов внимателно повдигна ръката й — главата с неестествена чупка в шията се подпря на гърдите. От тила към деколтето на роклята се виждаше червен белег. Ника Славина беше казала: гърлото му прерязано, не прерязано, а дълбока кървава бразда отделя тялото от главата, която е размазана. Modus operandi. Само дето с Бил не се бяха справили толкова лесно и затова е станало нужда да го ударят с нещо тежко. Специалисти по примки и прекършване на шийни прешлени. Гончаренко май нямаше такава дарба. Бобовски от КГБ на вид е скапана лига. Пък и двамата имат желязно алиби по убийството на Балцевич: единият е под личното наблюдение на Романова и Турецки, другият се въргаля в болницата. Така че не е толкова просто с модуса. И още: кой друг освен Шура Романова и Турецки знаеше за срещата с Балцевич? Първо, жените от „Детски свят“ го бяха светнали по въпроса, че Клара не е приятелка на Бардина, а гледачка. Симпатични жени, бедно облечени, ще рече — според заплатата. Второ, дежурният от Специалния отдел може да е видял, че Грязнов търсеше в картотеката Балцевич. Тогава защо не са я убили веднага щом са научили за приятелското му посещение? Защото са научили по-късно и от трето лице.
Мониторът беше строшен, от компютъра стърчаха чаркове, съсипани от жестока ръка. Празната кутия от дискетите беше захвърлена на пода.
Грязнов пусна ръката на Клара и придърпа телефона.
17
Сряда, 14 август
В малката „оперативка“ с решетка на прозореца, предназначена за оперативни, цели и съседна до кабинета на Романова — в нея началничката обикновено приемаше платените осведомители, — сега седеше Грязнов. Шура го беше помолила да я почака тук, скрит от хорските очи. Тя самата беше посетена от известен писател, дошъл да се оплаче от всички накуп: неповратливостта на милицията, нахалството на депутатите демократи, подлостта на секретарите на Съюза на писателите и същевременно от жена си и сина си. Феноменът на перестройката.
Шефката не пусна Грязнов на Арбат след убийството на Балцевич — там вече четвърти час работеше бригада, оглавена от заместника й подполковник Артур Красниковски и от дежурния следовател в прокуратурата. Шефката много добре знаеше, че по-важно е да обсъдят въпроса за Бил-Биляш, отколкото да го занимава с огледа и описа на кристални вази, копринени пеньоари, дантелено бельо и всичко друго в апартамента на убитата гледачка. Чакаше в гнусното стайче близо половин час, пушеше му се, но беше свършил цигарите, затова още повече му се пушеше.
Най-сетне се появи Романова с пакет цигари и чаша кафе. Отначало му тегли една майна по всички апашки закони.
— Честно казано — завърши малко по-човешки, — разочарована съм от теб, Слава. Как може да се хванеш на това телефонно позвъняване и да препускаш до колата като първия кретен! Тук има замесен някой от нашите. Някой е насочил убийците. Добре де, после ще му мислим.