Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Не! Само не рокли! Ти обеща.
— Излъгах. Виж, това зелено сякаш е направено единствено и само за мен. Боже, каква кройка има сакото! Сега съм на работа в „Сън“. Трябва да се обличам като професионалистка. Само ще го пробвам. Две секунди.
Той допря пръст до слепоочието си, все едно беше пистолет, сетне имитира въже около шията, докато тя изчезваше в пробната.
Мога да избягам — помисли си Бо. Можеше веднага да се покрие и нито един мъж на света нямаше да го обвини.
Но той също се нуждаеше от подарък за тъпото парти на техния общ приятел. Манди тропна с крак, когато й предложи просто да вземат бутилка вино на път към празненството.
Така че тя щеше да избере подаръка и двамата щяха да си разделят парите. В това нямаше нищо лошо.
Къде се загуби това момиче, по дяволите? Защо се бавеше толкова дълго?
— Направо е идеална — Манди се появи с танцова стъпка зад гърба му и пликче с покупката в ръка. — Мисля да я облека още тази вечер. Само че се нуждая от подходящи обувки.
— Сега вече ще те убия на място.
— О, я стига де! — тя го потупа по ръката, при жеста проблеснаха четирите пръстена. Халката на веждата вече беше история. Странно, но му липсваше.
— Ти може да седнеш в кафенето, докато си намеря обувки. Първо обаче подаръкът. Преди кредитната ми карта да започне да пуши.
Тя го помъкна към магазините, право в пастта на звяра.
Всичко наоколо се движеше, въздухът трептеше и ехтеше. Бо си спомни не особено нежно за Къщата на ужасите, където, за да докаже, че може издържи, бе влязъл на дванадесет години срещу пет долара.
— Е, какво ще кажеш? Да му вземем нещо забавно или нещо практично?
— Не ме интересува. Вземай каквото и да е и ме изведи оттук.
Манди се движеше като жена, която не само познава почвата, но би била доволна да прекара тук цели часове. Дори дни.
— Може би свещи. Големи, модерни свещи. Хем е забавно, хем е практично.
Започваше да му прилича на майката на Чарли Браун. Дър-дър-дър. Обичаше я наистина, но Чарли Браун също обичаше майка си. Това не я правеше по-малко повърхностна.
Помисли си, че може да се опита да се помоли и вдигна очи.
И в този миг настъпи тишина. Сякаш звуците заглъхнаха. Гласове, музика, ревящи деца, кикотещи се хлапачки. Всичко изчезна.
Зрението му се избистри, както никога досега. Виждаше я с пределна яснота.
Тя стоеше на втория етаж, ръцете й бяха натоварени с чанти и торбички, а по раменете й се стелеха къдрици с цвят на тъмно злато. Сърцето му направи едно бавно завъртане и преобръщане в гръдния кош.
Може би Бог отговаря на някои молитви преди още да сме ги произнесли или дори помислили.
Бо хукна, опитвайки се да не я изтърве от поглед.
— Бо! Боуен! — викаше Манди зад него, като също се затича. Догони го, след като той спря задъхан сред тълпа тийнейджърки.
— Къде хукна? Какво ти стана!
— Това беше тя! — не можеше да си поеме въздух, не усещаше краката си — тя е тук! Там горе! Видях я! Къде са проклетите стълби?
— Коя?
— Тя — Бо се обърна, видя стълбите и се спусна към тях, а Манди го следваше по петите. — Момичето от сънищата.
— Тук? — гласът й бе изпълнен с изненада и интерес. — Наистина ли? Къде?
— Беше точно… — той спря на най-горното стъпало, дишайки тежко като ловджийско куче.
— Руса, нали? — беше чувала достатъчно често историята, затова огледа тълпата. — Къдрава коса. Висока, слаба?
— Да. Да. Носи синя риза. Май беше без ръкави, с яка. По дяволите, къде изчезна? Това не може да се случи още веднъж.
— Хайде да се разделим. Ти ще тръгнеш оттук, а аз оттам. Дълга или къса коса?
— Дълга, пусната свободно по раменете. Носи чанти и торби. Много торбички.
— Вече я харесвам.
Но двадесет минути по-късно те се срещнаха на същото място.
— Съжалявам, Бо. Наистина съжалявам. Разочарованието и объркването водеха такава ожесточена война в него, че се чувстваше направо болен.
Не мога да повярвам, че я видях отново, и не успях да стигна до нея.
— Сигурен ли си, че беше същото момиче? Това се е случило преди четири години.
— Сигурен съм!
— Добре, оглеждай се. Знаеш, че е някъде тук. Пак ще я срещнеш — Манди стисна леко ръката му. — Просто съм сигурна в това.
9.
Като се изключат червените обувки, Рина не можеше да си представи по-приятно забавление в неделя следобед от това да се върти из бейзболното игрище. Слънце, бейзбол и един наистина готин мъж, с който да ги поделиш.
Кой можеше да се оплаче от такова нещо? Тя нагласи каската, застана на позиция и посрещна силната топка, от удара тя се завъртя нагоре и излетя.
— Ти си в много добра форма, Хейл.