Алибито
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Алибито». Краткое содержание книги:
— Алекс?
— Доктор Лад.
— А, разбира се. Трябваше да се обадя, но… нали разбирате… помислих си… всъщност все едно. — Уинторп душеше около един храст камелии. — Благодаря. Спокойно, Уинторп.
С надеждата съседът никога да не узнае, че пелтечещият идиот срещу него е сътрудникът на областния прокурор, който често дава интервюта за телевизията, той погали проскубаното куче по главата и тръгна по тротоара натам, откъдето бе дошъл.
— Всъщност тя излезе преди малко.
Хамънд внезапно се обърна.
— Тя?
Мистър Даниелс избегна погледите на Смайлоу и Стефи, когато се върнаха в болничната му стая и застанаха от двете страни на леглото. Рори забеляза, че сега пациентът изглежда по-разтревожен, отколкото преди петнадесет минути, но не заради болките си. По-скоро сякаш се чувстваше виновен.
— Сестрата каза, че сте си спомнили нещо, което би могло да ни помогне в разследването.
— Може би. — Даниелс нервно отмести поглед от Стефи към Смайлоу. — Вижте, нещата стоят така. Откакто съгреших…
— Съгрешили сте?
Даниелс погледна Стефи, която го бе прекъснала.
— Спрямо съпругата си.
— Имали сте извънбрачна връзка?
„Както винаги, Стефи удря право в целта — помисли си Смайлоу. — Думата «тактичност» й е непозната.“
Мистър Даниелс изглеждаше ужасно смутен, когато продължи, заеквайки:
— Да. С една… жена, с която работех. Нали… разбирате? — Нервно се размърда върху твърдия матрак. — Не продължи дълго. Осъзнах грешката си. Понякога човек върши разни неща, без да мисли. Една сутрин се събуждаш и се питаш: „Какво правя тук? Аз обичам съпругата си.“
Смайлоу споделяше очевидното нетърпение, с което Стефи слушаше трогателното признание на Даниелс. Искаше му се по-скоро да стигне до съществената част. Въпреки това строго изгледа Стефи, което бе знак да позволи на човека да разкаже историята си така, както сам реши.
— Причината да ви кажа това… Тя, съпругата ми, ме ревнува от всяка жена, с която разговарям. Не я обвинявам — побърза да добави той. — Има право да ме подозира. Сам й дадох повод, когато извърших прелюбодейство. Но и най-малкото… дори една любезна дума, която кажа на друга жена… я вбесява. Разбирате ли какво имам предвид? Започва да плаче и казва, че не е достойна за мен, щом не успява да задоволи желанията ми. — Уморено вдигна очи към Смайлоу. — Знаете какви са жените.
Рори отново стрелна Стефи с поглед, който бе предупреждение да не рискува, като започне спор с човека на тема половата дискриминация.
— Не ви описах подробно онази дама, защото не исках жена ми да се разстрои. Напоследък отношенията ни доста се подобриха. Дори е взела някои… аксесоари, за да прекараме приятно времето си насаме. За нея това е нещо като втори меден месец. В автобуса на един църковен хор не може да се случи много, но вечер, когато се приберем в стаята си… — Той им се усмихна широко, но след миг чертите му се изопнаха. — Ако госпожата помисли, че съм обърнал внимание на лицето и фигурата на друга жена, може да й хрумне, че съм хлътнал по някаква непозната. Щеше да вдигне скандал без причина.
— Разбираме ви.
Стефи сложи ръка на рамото му в израз на съчувствие, каквото Смайлоу бе сигурен, че не изпитва.
— Мистър Даниелс, да не би да искате да кажете, че сега можете по-подробно да опишете жената, която сте видели в коридора на хотела?
Даниелс погледна Смайлоу.
— Имате ли нещо за писане?
Той бавно издърпа старата тениска над главата й. Преди я бе докосвал на тъмно. Бе проследил с ръце формите на тялото й, но искаше да види това, което бяха усетили пръстите му.
Не беше разочарован. Тя бе прелестна. Хареса му да гледа как дланите му милват гърдите й и как зърната им отвръщат на ласките му, да чува нейните въздишки на наслада, когато ги обхване с устни.
— Харесва ли ти това?
— Да.
Всмука едното й зърно. Тя притисна главата му и тихо простена.
— Груб ли съм? — попита той.
— Не.
Но бе смутен, особено когато забеляза, че бакенбардите му са оставили следи по нежната й кожа. Прокара пръст по тях.
— Не усетих.
Тя погледна към мястото, след това вдигна пръста му към устните си и го целуна.
— Аз също.
— Извинявай.
— Всичко е наред.
— Но ако те боли…
— Не. Няма.
Обви ръка около врата му и отново се опита да притегли главата му към тялото си. Но той я спря.
— Имаш ли нещо против… Кимна към леглото.
— Не.
Дори не им хрумна да пригладят чаршафите. Наведе се над нея, обхвана с длани лицето й и я целуна така страстно, че тялото й потръпна и се изви към неговото.