Алибито

— Случило се е в луксозния апартамент. Пред вратата има малка ниша — каза Стефи. — По-различна е от останалите. Ако ви покажем апартамента на мистър Петиджон, бихте ли могли да кажете дали това е стаята, пред която е стояла онази жена?

— Съмнявам се. Както вече ви казах, хвърлих само бегъл поглед. Спомням си, че забелязах жена, която чакаше да й отворят. Това е.

— Сигурен ли сте, че не е излизала?

— Не, не съм сигурен. — В тона на Даниелс се долови колебание. — Но останах с такова впечатление. Нямаше нищо необичайно нито в нея, нито в ситуацията. Честна дума, ако не бяхте попитали, дори нямаше да се сетя за това отново. Въпросът ви бе дали съм видял някого в коридора вчера следобед и аз ви отговорих.

Мисис Даниелс отново ги прекъсна. Стефи и Смайлоу се извиниха за безпокойството, благодариха за информацията, пожелаха му скорошно оздравяване и излязоха.

Докато вървяха по болничния коридор, Смайлоу бе мрачен.

— Страхотно! Имаме свидетел, който е забелязал жена, застанала недалеч от него или може би доста далеч, пред вратата на Петиджон или някоя друга. Не била нито млада, нито възрастна. Средна на ръст, със „средни“ коси и „по-скоро слаба“.

— И аз съм разочарована, но не и изненадана — каза Стефи. — Съмнявах се, че ще си спомни нещо, като се има предвид в какво състояние е бил.

— Повдига ми се от тази работа — гневно промърмори Смайлоу.

— Като на него.

Двамата се спогледаха и се засмяха в един глас. След миг мисис Даниелс излезе от стаята на съпруга си.

— Най-сетне ме предума да се върна в хотела. Не съм се прибирала, откакто ни докараха с линейката. Слизате ли? — учтиво попита тя, когато пристигна асансьорът.

— По-късно — отвърна Стефи. — С мистър Смайлоу трябва да обсъдим още нещо.

— Успех в разгадаването на мистерията.

Благодариха й за съдействието и Стефи даде знак на Смайлоу да я последва в чакалнята, в която сега нямаше никой. Седнаха на две кресла един срещу друг и той откровено й съобщи, че делото за убийството на Петиджон ще бъде поверено на Хамънд Крос.

— Мейсън прави подарък на златното си момче.

Без усилие да прикрие разочарованието и гнева си, тя го попита кога е научил за това.

— По-рано тази вечер. Шерифът Крейн се обади, за да ми каже, защото бях ходатайствал за теб.

— Благодаря. За всичко, което си сторил — каза тя с огорчение. — Кога трябваше да узная?

— Предполагам, утре.

Хамънд дори не знаеше за убийството, докато тя не му бе казала. Навярно бе разговарял с Мейсън по телефона още преди да излезе от дома му. Беше ужасно подло от негова страна минути след като е сложил край на връзката им да й отнеме най-важното дело в кариерата.

Смайлоу каза:

— Дейви Петиджон дърпа конците.

— Точно както обеща.

— Тя каза, че държи винаги да има най-доброто. Очевидно не смята, че си достойна да защитаваш интересите й.

— Не е само това. Предпочита за нея да работи мъж, отколкото друга жена.

— Права си. Заради химията. Освен това нейните родители и семейство Крос са приятели от десетилетия.