Зов за завръщане
- Автор: Антъни Пиърс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зов за завръщане». Краткое содержание книги:
Рихтер се огледа. На стената висеше импозантна картина на самия Кохаген, който посрещаше с усмивка туристите и колонистите. От двете страни на залата бяха строени войници с пушки, в случай че някой реши да протестира или да наруши реда. Той си спомни за един стар филм, в който нацистите поддържаха реда в подобна опашка с помощта на специално обучени овчарки, готови да се спуснат и да разкъсат в миг всеки, който дръзне да излезе от редицата. Каква великолепна идея!
Погледът му се спря на едрата фигура на познатата от полета дебелана, застанала в редица точно зад една майка с дете на ръце. Лицето му се сгърчи от отвращение. Слава Богу, че Лори не беше пълна! При мисълта, че ще я срещне скоро, настроението му значително се приповдигна.
Към него се приближи ескорт от няколко войника. Войниците се построиха пред тях и започнаха да им проправят път през тълпата към изхода. Потънал в мисли Рихтер без да иска докосна с ръка дебелата жена и се отдръпна отвратен от неприятния допир.
Двама агенти се приближиха към тях и ги посрещнаха като особено важни гости. Е, защо пък не?
— Добре дошли, мистър Рихтер — възкликна ентусиазирано първия от двамата. — Мистър Кохаген иска да се срещне с вас незабавно.
Рихтер мина покрай тях, сякаш не ги бе забелязал.
— Какво, по дяволите, означава това? — той посочи стената, където бе изписано с едри букви „Куато е жив!“ Тъкмо се бяха заели да почистват единия край на надписа.
— Нещата тук малко се влошиха — рече с дрезгав глас агентът. — Снощи бунтовниците завзеха рафинерията. Добивът на турбиний е преустановен.
Рихтер и хората му се отправиха към изхода. Рихтер беше отвратен. Сега най-малко беше време за разни бунтовни послания от митичния водач на Марсианския Фронт за Освобождение! Стига им и този мръсен предател Хаузър! Бедата с тия бунтовнически водачи е, че човек никога не може да бъде сигурен дали наистина съществуват, или са плод на нечие развинтено въображение. В края на краища — Агенцията не може да преследва призраци.
— Някакви новини за Хаузър? — запита той, като си спомни за непосредствената задача.
— Нищо.
Рихтер спря и огледа търпеливо чакащите хора, като се мъчеше да разбере какво е привлякло вниманието му. Той погледна към бебето, което си играеше с косата на едрата жена. Дебеланата бе променила леко тоалета си, но от това не бе станала по-привлекателна. Изведнъж бебето удари жената по лицето.
— Коя е моята кабина? — запита с неестествен глас жената.
Рихтер я загледа, смътно обезпокоен. Само това ли знаеше да повтаря тя?
Жената отвори широко уста и изведнъж придоби ужасен вид. Бебето се разсмя доволно.
А. Значи го е правила заради детето. Рихтер се обърна успокоен. Останалите от групата вече бяха напуснали Имиграционната служба.
— Коя е моята кабина? — запита повторно дебелата жена.
Рихтер спря и се обърна. Първоначалното объркване започна да прераства в откровено подозрение. Какво се криеше зад всичко това?
Жената сякаш се мъчеше да запуши собствената си уста, притискаше я с ръка и въртеше отчаяно очи. Детето направо се късаше от смях, доволно от безплатното забавление. Всички гледаха към тях, дори строените покрай стената войници, но изглежда никой не намираше нищо подозрително в поведението на дебелата жена. Жените нерядко се държат смахнато, когато искат да забавляват деца.
После жената погледна към Рихтер. Очите й се впериха право в него.
И той разбра!
— Това е Куейд! — извика Рихтер. — Спрете го!
Жената напусна опашката и се втурна към изхода, като се носеше с удивителна за телосложението си скорост. Без да спира, тя вдигна ръце и обели настрани лицето си.
Войниците я гледаха парализирани, сигурно си мислеха, че страда от някоя ужасна болест. Тя се хвърли право към тях и те се разбягаха, като се препъваха един в друг, ужасени при мисълта, че могат да бъдат заразени. Нямаше кой да й се изправи на пътя.
Рихтер се втурна след Куейд, като измъкна в движение пистолета. На пътя му непрестанно се изпречваха ужасени туристи и той все не можеше да хване беглеца на мушка. Проклетите паникьосани тъпанари щяха да му попречат да застреля негодника!
Най-сетне един войник, който беше съвсем близо до Куейд насочи пушката си към него. Но Куейд го помете с ръка, като го запрати към следващия, а той събори трети. Рихтер почти изпита възхищение пред непоколебимия устрем на своя противник, но после си спомни за своята омраза към него. И все пак — подготовката в Агенцията си я биваше!
Но Куейд не ще може вечно да се крие зад гърбовете на другите. Хората се притискаха към стената или лягаха на пода и съвсем скоро той ще е единствената движеща се цел. Тогава вече ще е лесна мишена.