Зов за завръщане
- Автор: Антъни Пиърс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зов за завръщане». Краткое содержание книги:
Совалката пресече хоризонта, назъбен от кратери с най-различна големина. Куейд не можеше да откъсне очи от тази сурова красота. Всичко ужасно приличаше на неговия сън, само че, само че…
Той поклати глава. Просто не можеше да си спомни за какво става дума. Това, което бяха направили с паметта му беше като дебело въже, увито около собственото му тяло, впито в плътта, задушаващо всяко движение, затягащо се при всеки напън да се освободи. Чувстваше, че жадуваната свобода е още далеч.
Повърхността бе ужасно насечена, планетата напълно прилягаше на войнственото си име — име на бог. Куейд успя да зърне част от огромния екваториален каньон, наречен „Valles Marineris“, дълъг почти три хиляди мили. В сравнение с него земния Гранд каньон би изглеждал направо джудже. Отделни части от каньона бяха почти напълно сринати, сякаш са би залети от гигантски потоп. Нямаше никакво съмнение, че преди милиони години на Марс е имало вода и то много, но сега тази вода бе затворена под повърхността, в колосални подземни ледници, покрити отгоре с дебел слой скали и пясък. Никой не можеше да твърди със сигурност, колко вода има под повърхността на Марс и какво би станало ако тази вода по някакъв начин бъде освободена от сковалата я ледена прегръдка.
Отпред се издигаха масивите на три неимоверно високи вулкана. Този регион му беше познат, имаше чувството, че не за първи път попада тук! Но къде ли се криеше онова, дълбоко закопано в паметта му тайнствено нещо, което имаше връзка с ледовете…
Совалката се насочи към пик Олимп, с височина петнадесет или шестнадесет мили, доколкото си спомняше тази величествена планина се смята за най-високата в цялата Слънчева система. На пръв поглед изглеждаше странно, че планета доста по-малка от Земята има вулканична планина с размери, надхвърлящи всякакви човешки представи, но причината тук се криеше в значителна по-слабата гравитация и в относителната стабилност на марсианската кора. На Земята, подобно творение на природата отдавна да е разрушено от постоянните усилия на времето и гравитацията, а изместващата се земна кора рано или късно откъсваше вулканите от техните източници на лава и по такъв начин ги лишаваше от строителен материал, с помощта на който да растат нагоре.
Двигателите отново изреваха и совалката започна да се спуска към повърхността. Далеч под тях, в средата на Хризската долина, покривът на космодрума се разтвори и под него се откри площадката за кацане. Совалката се спусна през отвора и покривът се затвори над нея. Необходимостта от подобни механизми се дължеше на простия факт, че на Марс атмосферата бе твърде разредена, за да позволи хората да обитават на открито.
Куейд крачеше в група развълнувани туристи, дегизиран като вече познатата дебелана. Той подаде паспорта, който Хаузър му бе оставил в куфарчето и един от митничарите постави. МАРС. ФЕДЕРАЛНА КОЛОНИЯ. КОНФЕДЕРАЦИЯ НА СЕВЕРНИТЕ НАЦИИ. Никой не им провери документите — Марс бе еднакво заинтересуван от посещенията на туристи и колонисти и затова не се налагаха почти никакви ограничения пред пристигащите. Което всъщност значеше, че само след няколко часа пристигналият ще може да напусне космодрума.
Ако успеят да съкратят това време до няколко минути щеше да е далеч по-добре. Но никоя бюрокрация не е способна на такъв подвиг. Дори ако се касаеше само за някакво си малко черно куфарче, с пакетче марсиански шоколадови пръчици вътре, пак си заслужаваше поне едночасовото забавяне. И все пак това не бе най-лошия вариант — на другите планети, където още по-малко се грижеха за мнението на туристите, подобна проверка би отнела поне четири часа, а ако някой се оплаче — дори двойно повече. Бюрократите са малките тирани на своите царства — и все не могат да разберат защо другите не ги харесват.
Едно от дребните предимства тук бе, че значително по-слабата в сравнение със земната гравитация позволява по-лесно да се понасят дългите опашки. Дори и такава дебела жена като него, можеше без особени усилия да издържи на подобно изпитание.
Три дълги опашки се виеха из Имиграционната служба на космопорта, в очакване да бъдат обслужени от тримата имиграционни чиновници, които дежуреха през този ден. Защо чиновниците бяха трима, а не дванадесет, например? Рихтер се усмихна доволно. Защото тогава всичко щеше да става прекалено бързо и ефикасно. Пристигащите първо трябва да опитат от вкуса и силата на бюрокрацията, а това става именно като безсмислено им се губи времето. Така и трябва да бъде. На цивилните непрестанно трябва да им се напомня в коя ръка е силата.