Зов за завръщане
- Автор: Антъни Пиърс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зов за завръщане». Краткое содержание книги:
Той навлезе в кабинния отсек. Всяка кабина всъщност представляваше полу-прозрачна спална капсула. Обикновено, пътниците предпочитаха да прекарат скучното междупланетно пътуване сгушени в своите спални чували. Други пък нагласяваха спалните капсули на денонощен цикъл, за да могат да общуват със спътниците си и да се наслаждават на величието на Космоса през външните люкове. Кабините за щастие имаха и вътрешни люкове и Рихтер надничаше през всеки един от тях с надежда да зърне познатата фигура.
Отнякъде се появи капитана на кораба и се нахвърли разгневен върху него.
— Пак ли започвате? Вашите хора най-малко два пъти преровиха всичко наоколо!
Рихтер не му обърна внимание. Той продължи надолу по коридора, като се навеждаше невъзмутимо пред всеки люк и нареждаше на пасажера зад него да се приближи за проверка. Но един от тях изглежда не го чу. Рихтер стовари юмрук върху стъклото, пътникът се извърна и го загледа с учудено изражение.
— Никой не е напускал кораба — обади се зад него капитанът. По изражението му личеше, че цялата тая история му е омръзнала до гуша. Ала беше базсилен да направи каквото и да било.
Рихтер отново не му обърна внимание и се приближи към няколко затъмнени люка. Това поне изглеждаше обещаващо! Той отвори една по една вратите. Нито един от пътниците вътре не беше Куейд.
— Закъснели сме вече с повече от два часа! — протестира капитанът. И този път Рихтер не отговори и това изглежда го вбеси напълно. Той включи видеофона на стената и нареди с тих, но решителен глас.
— Включете главния двигател. Готови за излитане.
Не и докато не им разреши Рихтер! Той спокойно продължи с проверката на капсулите.
Откъм задния отсек на кораба по коридора се носеше масивна, възпълна жена. В ръцете си държеше няколко пакета. В момента в който капитанът приключи разговора, тя се притисна да мине между тях. Наглостта й бе стигнала дотам да обуе обувки на високи токчета, с което надхвърляше по ръст почти всички мъже на кораба. От това плувналите в тлъстини крачета съвсем не ставаха по-хубави.
— Извинете, мадам, — обърна се капитанът с учтив глас към дамата. — Но ще трябва да се върнете в своята капсула.
— Къде се намира кабината ми? — отвърна с писклив глас едрата дама, като пъхна в лицето му пропуска за кораба.
— Номер деветнадесет. Право напред.
— Благодаря ви — тя се понесе все така тържествено по коридора.
В двигателния отсек машините зареваха. Някой най-сетне бе изпълнил заповедта на капитана. Рихтер излезе от поредната проверена кабина и изведнъж се сблъска с пълната дама. На лицето му се изписа отвращение от краткия, но неприятен допир.
— Какъв е тоя шум? — извика той.
— Ако не излетим веднага, ще пропуснем лунния трамплин — отвърна капитана. — Вие, разбира се, сте поканен да останете.
— Без мое разрешение няма да излетите! — сопна се Рихтер. — Моите пълномощия се разпростират върху всякакви разписания и програми на полета!
— Така ли? Ще трябва да проверя в наръчника. Предлагам ви да се възползвате от някоя свободна койка, ако не искате да посрещнете ускорението тук на пода. И без това вече затворихме входния люк.
Рихтер осъзна, че капитанът исползва същия трик, който той бе приложил на Кохаген. Веднъж спуснат външния люк и прекратена връзката всичко бе в неговите ръце. Докато си изяснят пълномощията и направят справка в космическия наръчник корабът вече ще лети към Луната.
Той хвърли жлъчен поглед на капитана, на върха на езика му бе да каже нещо обидно. Но в този миг дотича Хелм.
— Огледах кожуха. Вътре няма никой.
Капитанът хвана за ръката една стюардеса, която се въртеше наблизо.
— Шарлот, бъдете така добра, покажете на тези двама джентълмени къде са техните места — нареди й той. След това се отправи към мостика.
Ще не ще Рихтер тръгна след стюардесата, стиснал ядно зъби. Донякъде го успокояваше мисълта, че Кохаген също ще бъде бесен. Капитанът отвори един люк и се скри в следващия отсек. На вратата се сблъска с едрата жена, която се мъчеше да се покатери на горната койка.
— Къде е моята кабина? — запита го дебеланката.
— Точно тази е, мадам — отвърна вежливо капитанът. — Правилно сте се ориентирали — той поклати глава и продължи нататък. Отвратителен ден!
От другия край на коридора Рихтер го гледаше леко усмихнат. Радваше се, че и капитанът си има проблеми. Така му се пада!
Шарлот спря пред една празна капсула. Тя ги надари с невинна усмивка, без никаква следа от жлъч, което означаваше, че в работата си е не по-малък професионалист, отколкото Рихтер в неговата.