Зов за завръщане
- Автор: Антъни Пиърс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Зов за завръщане». Краткое содержание книги:
Ревът на двигателите стана почти оглушителен. Корпусът на кораба се разтърси. Дано преследвачите да не са си намерили места — тогава при излитане здраво ще ги раздруса. Куейд побърза да се увие в койката.
После се отпусна и затвори очи. Така най-добре се понася ускорението. И ще може да остане насаме с обърканите спомени от предишния, истинския живот, които изплуваха бавно, сякаш под въздействието на наученото през последните двадесет и четири часа. Значи името му е Хаузър, таен агент, жертва на собствената си съвест. Това му харесваше. Знаеше достатъчно за Агенцията и безскрупулни й методи на действие, за да храни някакви илюзии в нейните добродетели. Но каква ли е тази тайна, която го правеше толкова опасен и бе причината за такава мащабна операция. Бяло поле в паметта. Защо им е трябвало да го оставят жив и да отделят толкова много хора, които да го държат под постоянно наблюдение? Сигурно защото са искали нещо от него? Но какво — ето това не можеше да си спомни.
Може би ще намери отговорите на тези въпроси на Марс. Марс — планетата, на която живее жената от неговите сънища. Сигурен бе, че тя съществува. За Хаузър сънят е бил единственият позволен начин да се връща в реалността, през останалото време е доминирал имплантата, за да го превърне в Куейд. Но в някоя тънка пукнатина, през стената от фалшиви спомени се е просмукало това странно и силно желание да отиде на Марс и да се срещне с красивата чернокоса жена. Ако само успее да я открие, останалото ще е лесно.
Освен това, не бива да забравя, че му предстои да се пребори с Кохаген. Хаузър му го каза и изглежда, че беше прав. Докато Кохаген и хората му са на свобода, за него няма шанс да остане жив.
Ускорението го притисна в койката, все по-трудно се дишаше. Мислите му скачаха от едно на друго — да унищожи Кохаген, да намери красавицата от Марс, но имаше и още нещо — нещо изключително важно, което все още не можеше да си спомни. Поне засега.
Той насочи мислите си към това друго нещо, усещайки че може би там се крие ключът към всичко останало. Това бе… това бе онова, за което бе слязъл в бездната, малко след като се срещна с чернокосата. Това което се намираше дълбоко под повърхността на Марс. Но какво беше то? Външния му вид беше само част от всичко. А имаше още толкова много…
Куейд загуби нишката. Реши да остави за малко тези мисли и надзърна през илюминатора. Представи си, че се превръща в дух, напуска кораба и полита редом с него в космоса след това изостава, за да се порадва на яркото сияние на реактивната струя. Куейд се насочи право към бликащата плазма и светът се обагри в ярко червено. Ако можеше само да изгори тази илюзорна обвивка около себе си, да помете фалшивото съществувание, да възстанови своята истинска самоличност и да узнае тайните от дълбините на своята душа — тайни толкова важни, че от тях зависеше съдбата на човечеството…
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
КОСМОПОРТЪТ
Безмълвие и мрак царяха навън. Фобос, по-големият от двата подобни на картофи спътници на Марс плуваше в съвсем наблизо. Дълъг бе близо седемнадесет мили, широк — тринадесет и с приблизителен диаметър около дванадесет; размери, твърде малки за луна, ала близо два пъти по-големи, отколкото на неговия вечен спътник Деймос. Външния му вид не се отличаваше с особена красота и привлекателност — доколкото можеше да е красиво и привлекателно късче покрита с остри зъбери скала, откъснало се от нагорещената повърхност на планетата преди Бог знае колко милиона години и замръзнало така, както го е сварил леденият вакуум на Космоса.
Космическият лайнер бавно се приближи към него. В сравнение със спътника, корабът изглеждаше ужасно мъничък, почти като сребриста игла. Зад тях се очертаваше огромния хоризонт на Марс — като плътна червена маса, на черния, обсипан със звезди фон. И въпреки това, сам по себе си Марс имаше дребни размери — масата му бе не повече от една десета от Земната. Ето как перспективата и гледната точка променят нещата!
От борда на малката совалка, Куейд проследи отдалечаващия се от тях космически лайнер. За останалите пътници гледката не представляваше особен интерес — и без това пътуването им се бе сторило прекалено дълго. Всичко, което ги интересуваше бяха туристическите сувенири и игралните зали. Но Куейд бе направо очарован. Ето тук, на тази малка планета се криеше загадката на неговия живот. Имаше нещо в марсианския пейзаж…
Совалката рязко увеличи скоростта си, разстоянието до планетата се скъси. Куейд постепенно възстанови чувството си за ориентация и планетата си дойде на мястото — отдолу, а не както му се струваше в началото, че е отгоре. Така бе значително по-приемлива.