Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Маркус Магнус се придвижи към следващия квадрат.
— Свалете доспехите си! — изкомандва той. Всеки бързаше да се освободи от тежките бронзови нагръдници, брони и железни шлемове до момента, в който генералът щеше да издаде друга заповед.
Заповяда половината от мъжете в третия квадрат да се съблекат голи и да упражнят уменията си да се борят.
— Дивите племена на запад се бият голи. По-добре е да свикнете с това. По-уязвими са от вашите оръжия, но се движат като светкавици. Ще разберете колко по-затруднени и по-бавни сте в сравнение с противника, който е напълно лишен от снаряжение.
На четвъртата група раздадоха оръжия, които никога досега не бяха използвали. Дълги саби, наречени шпаги, носени обикновено от кавалерията, лъкове и стрели. Маркус и двамата келти им дадоха урок по стрелба с лък, последван от демонстрация на правилно използване на шпагата.
Маркус знаеше, че когато легионерите напуснеха полето, щяха да са уморени като кучета. Погледна към небето на запад и видя градоносни облаци да се събират в далечината. Ако бурята бъдеше достатъчно силна, за да направи реката страховита, може би утрешният ден щеше да е подходящ за урока по плуване. Ако не, можеха да се упражняват да се качват и слизат от бързо движещи се военни колесници.
Нетърпеливо чакаше да започне да се смрачава, въпреки че не си разрешаваше да го покаже. Очакването на вечерта с Даяна ускоряваше пулса му и сърцето му биеше лудо. Опитваше се внимателно да замаскира увеличаващата се възбуда и нарастващото нетърпение пред римските войници които обучаваше. Те заслужаваха пълното му внимание. Гордостта нямаше да му позволи да ги научи на половинчати мерки, когато ставаше въпрос за тактиката на оцеляването. С желязна воля отпъди мислите за красивата си робиня до момента, в който щеше да й засвидетелства пълното си и нераздвоено възхищение.
Когато се върнаха вкъщи, Даяна последва Кел в кухнята Всички мъже и жени бяха заети в приготвяне на вечерята.
— Защо си тук?
— Исках да съм сигурна, че всичко ще е перфектно.
— Та нали всеки ден от живота си правя едно и също — реагира той разпалено. — Трябва да си починеш, докато все още имаш време.
Даяна се изчерви приятно. Наистина беше един дълъг ден, но тя се чувстваше жизнена, изпълнена със смесица от страх и възбуда. Знаеше, че не би могла да легне и да поспи.
— Тук е толкова горещо. Иди в градината. Там ще отдъхнеш на спокойствие. Само стой настрана от басейна на господаря. На робите не е позволено да влизат в него.
Градините бяха прекрасни с уханните цветя и красивите сенки от дърветата. Разхождайки се по криволичещите пътеки, тя стигна до ниски тисови дървета с каменни пейки, слънчеви часовници и малки, украсени езерца. Виждаха се букови дървета, извисяваха се различни видове кестенови гори, круши, дюли, кайсии. Катерички събираха жълъди. Златни рибки се стрелкаха в езерцата.
Като отмина завоя на пътеката, пред нея изникна омайната синева на голям басейн. В далечния му край водата изтичаше през устата на големи каменни делфини. Когато се приближи по-близо, видя, че по края на басейна растяха водни лилии. В единия край на басейна се намираше дървена баня, покрита с виеща се лилава глициния и декоративни лози. Щом Маркус Магнус бе създал този оазис, тя разбра, че той беше човек, който ценеше природната красота. Даяна приседна на една гравирана каменна пейка. Тишината наоколо я успокояваше. Към Даяна се приближи по-възрастна жена. Носеше й студена напитка. Даяна благодари, като се усмихна.
— Реших, че трябва да се погрижа за теб, дете.
Имаше нещо майчинско в спокойната закръглена фигура и сивеещата коса. Даяна се почувства виновна. Как можеше да приеме услугите на една робиня?
— Благодаря, но мога и сама да се погрижа за себе си.
— Казвам Нола. Ще улеснявам живота ти тук и ти ще улесняваш моя, ако ме приемеш.
— Моля, седнете, Нола. Не мога да приема услугите на една робиня. Това противоречи на моите принципи.
Нола засия.
— Ти си християнка, знаех си! Ще ти бъда като майка. Всеки има нужда от майчинска грижа дори и големият господар. Всъщност той е едно голямо момче. Отговорностите му го правят студен и груб. Но понякога вечер заедно с доспехите си сваля от себе си и грижите. Виждала съм го да се гони с кучетата си и да играе в басейна като момче. Самотен е, въпреки че не го съзнава. Ще прогониш ли самотата му?