Графиня робиня
- Автор: Хенли Вирджиния
- Язык: болгарский
- Переводчик: Кунка Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Графиня робиня». Краткое содержание книги:
Гласът му бе зповеднически, лицето му гордо като на римски орел. Яростта ѝ мигновено пламна.
— Нали ти казах, че доброволно няма да стана твоя робиня!
Той се изправи и посочи към нея.
— Ти си моя робиня, както скоро ще разбереш.
— Възможно е да съм твоя робиня, римлянино — тя решително вдигна глава, — но не съм робиня за твоето легло. Няма да стане, без да ме бичуваш. Достатъчно кръвожаден ли си, че да се наслаждаваш на тялото ми, след като си ме бил до кръв?
Маркус не виждаше разликата. Задължение на жената бе да се подчинява на мъжа, независимо дали ме бе робиня или държанка. Волята на мъжа винаги трябваше да е преобладаваща, иначе той нямаше да е мъж! Той забеляза, че тя бе пропуснала да заговори за отнемането на нейната девственост. Все още не беше ясно дали тя по свое желание щеше да слее тялото си с неговото или не, а нали това беше същността на сделката.
— Съгласна ли си по твое желание да отдадеш тялото си? — настоя той.
— Само когато започнеш да ме ухажваш и ме спечелиш, но не и по заповед! — отговори тя кротко.
— И кога ще ми разрешиш да започна да те ухажвам? — Неговият сарказъм бе убийствен.
Тя го погледна предизвикателно.
— И двамата знаем, че ти вече започна и на мен ми беше изключително приятно.
Страшен гръм разцепи небесата и потопът започна. В атриума настъпи смут и тогава Кел застана на вратата:
— Брат Ви Петриус е тук, генерале. — Кел отстъпи и красивият млад центурион застана между колоните, мокър до кости. Даяна се спусна към кушетката на Маркус и застана на колене.
— Загубил ли си нещо, Петриус? — запита Маркус.
— Идвам, за да вечерям, братко. Бурята ме застигна, без да разбера.
Въпреки че не бе поканен и появяването му обърка плановете на Маркус, той гостоприемно отговори:
— Ние се нахранихме, но храна има в изобилие. Изкъпи се и облечи сухи дрехи, докато приготвят вечеря и за теб.
Петриус се олюля, после влезе в стаята.
— Ще пропусна храната и ще се присъединя към питието ви. — С всяка своя стъпка оставяше мокри следи.
Маркус се намръщи. Разбра, че младият дявол вече бе пил достатъчно.
— Не се безпокой за водата, братко. Имаш достатъчно роби, за да почистят. — Той си наля вино, после допълни двете полупразни чаши. — Ще пиеш ли с мен или великият генерал на Аква Сулис стои твърде високо, за да сподели виното си с един центурион?
Тонът му беше нападателен. Маркус сложи ръка върху рамото на Даяна, за да я увери, че ще се справи с положението.
— Моето вино е и твое, Петриус. Храната ми и къщата ми са на твое разположение. Седни и се отпусни.
Петриус се изтегна на кушетката, изцапвайки всяко нещо, до което се докоснеше. Вдигна чашата си.
— За Рим, за непобедимия Рим! — Той я изпи до дъно и очакваше и те да направят същото. — Ти може да харесваш тази страна, но аз я считам за най-затънтеното място в империята. Дори боговете пикаят на това място. — Петриус съзря Кел на прага: — Робе, дай вино!
Очите на Маркус и Кел се срещнаха в тайно разбирателство, когато Кел донесе вино и напълни отново чашата му. Той пак пи до дъно, но този път очите му се насочиха към жената, която тихо седеше под ръката на брат му. — Твоето гостоприемство включва ли и робиня за леглото ми? Или ще споделим тази тук?
Даяна се сви, а Маркус погали копринената й коса.
— Тази робиня е моя собственост, изключително моя собственост, Петриус, тази нощ и всяка друга. Ти си пиян и държанието ти ми е неприятно, носи ти само срам. Утре ще съжалиш за количеството изпито вино, когато ще трябва да обучаваш войниците си да плуват в пълно снаряжение.
Даяна отправи поглед към Маркус. Очите й излъчваха възхищение. Каза тихичко:
— Мога ли да дойда, за да те гледам? — Ръката й докосна коляното му благоговейно.
Тя беше единственото нещо, което желаеше. Беше изиграла великолепно ролята си на робиня от момента, в който вече не бяха сами. Потърси погледа й. Очите им се срещнаха й застинаха.
— Можеш да дойдеш. Сделката е сключена — промърмори той.
Петриус една се държеше на краката си.
— Не съм пиян. — Той извади ножа си. — Ще се бия с теб за момичето.
Маркус въздъхна и стана.
— Върви в стаята ми — каза той на Даяна. — Хайде, стари приятелю. Мисля, че трябва малко да те поизпотим, докато изтрезнееш. Но мога да допусна войниците ти да те видят в това състояние. — Без проблем обезоръжи Петриус и братски го прегърна, за да го задържи на крака.
Кол се притече на помощ. Докато вървяха към банята, Петриус припадна.
— Богове, толкова много е пил. Каква е причината за това?
Кел даде своя мълчалив отговор: „Завист. Завист, която ще го съсипе.“
— Ще трябва да поработим върху него — рече Маркус с хладно безразличие. Първо го натопи в студения басейн, за да го съживи. Когато Петриус дойде на себе си, започна да буйства като млад бик. През цялото време Маркус го държеше под контрол. Когато най-накрая го извади от студената вода, помогна на Кел да му даде прах, предизвикващ повръщане. После държа главата на брат си, докато изповръща червата си…