Графиня робиня

Даяна обу сандалите с високите токове и започна да се упражнява в ходене. Красивата рокля имаше права, класическа кройка, следваща извивките на женското тяло. Беше с малък шлейф, който тя искаше да се научи да отхвърля драматично настрани, когато спреше да се движи. Кел се върна и й подаде келтска огърлица, украсена с аметисти. Беше великолепна, с изключение на това, че приличаше на робска верига. Даяна много я хареса, не само защото отиваше на виолетовата коприна, но и защото удължаваше и правеше врата й елегантен. Не пропусна да отбележи обаче ироничния символизъм.

— Не трябва да ти я давам, без да имам разрешение — каза колебливо Кел.

— Аз поемам отговорността. Ако се разгневи, кажи му, че съм я откраднала… Имам нужда не само от бижуто, но и от кон, Кел.

— Невъзможно.

— Трябва да отида при него, пред всичките негови войници. Няма да чакам да се върне.

Кел събра веждите си в знак на неодобрение.

— Може да си красива и желана, но все пак си робиня. Каква сила смяташ, че притежаваш? — неочаквано му хрумна нещо: — Имаш ли някаква тайнствена сила? — запита той.

Чувствените й устни се разтвориха в усмивка:

— Да, Кел, имам.

— Каква е? — продължи недоверчиво той.

— Това е тайна — усмихвайки се, отвърна тя.

— Маркус знае ли тайната?

— Да. Неудържимо го привлякох в спалнята си снощи.

Кел премигна. Нямаше и представа, че Маркус бе напускал стаята си, за да посети робинята.

— Каква е тази примамка, на която не може да се устои?

Даяна се поколеба. Трябваше да привлече Кел на своя страна. Ще бъде напълно откровена с него!

— Примамката, на която не може да се устои, е девствеността ми — отговоря тя тихо.

Сивите очи на Кел се уголемиха от изненада.

— Такова просто нещо — промърмори той. — И все пак толкова рядко и безценно.

— Трябва ми кон, Кел.

Поклати глава.

— Нямаме коне за езда. Имам малка двуколка, която използвам, когато трябва да съобщя нещо на генерала — каза той, като се колебаеше.

Даяна размисли за миг и картината, която се появи във въображението й, я разпали още повече.

— Това ще свърши работа, може би дори така е по-добре. Преди да тръгнем, можеш да поръчаш да приготвят любимата му храна за вечеря.

— Вече съм го направил. С една крачка съм пред теб.

— Боже мили! Надявам се да не е така — подразни го тя мило.

Един от робите докара двуколката с впрегнатото пони и помощта на Кел тя внимателно се качи.

— Никога не съм се возила в такова нещо, но доколкото разбирам, като се движим, трябва да се държа за това дървено перило.

— Аз не карам като луд — съобщи Кел.

— Да, но Маркус кара точно така — спомни си Даяна.

— Учудвам се че той въобще спря заради теб.

— Успях да го спра в крачка. И с малко късмет ще успея отново.

— Надявам се, разбираш, че ще трябва да отговаряш пред него за това, което правиш сега. Отговорността е изцяло твоя — предупреди я Кел.

Даяна затвори очи в очакване на този момент. Ами ако го ядоса и той я унижи или се случи нещо още по-лошо? Тя изправи гърба си и опъна рамене. Така да бъде! Ще заложи съдбата си на ветровете. Пред казаното и направеното Магнус щеше да бъде само един мъж, а тя беше жена. Преимуществото беше на нейна страна.