Нека ти разкажа
- Автор: Букай Хорхе
- Язык: болгарский
- Переводчик: Екатерина Делева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нека ти разкажа». Краткое содержание книги:
Това са уроците, които психотерапевтът Хорхе се опитва да предаде на студента Демиан, отишъл при него да разреши житейските си дилеми. Той получава отговори под формата на истории, които Дебелия (това е прякорът на необикновения терапевт) черпи както от живота, така и от античните митове, дзен мъдрости, притчи на суфите, народни приказки или автори като Екзюпери и Лафонтен. Тези истории ще ви трогнат, разсмеят или просто ще ви накарат да се замислите, но едно е сигурно: няма да ви оставят безразлични.
Детето току-що е хванато, че лъже.
Бащата, разбран и модерен човек, знае, че не ТАЗИ лъжа е важна, а моралното понятие за лъжа. Така че…
Той спира да прави това, което е правил, и сяда със сина си да му обясни простичко защо винаги, каквото и да става, трябва да казва истината, независимо кой ще пострада…
Звъни телефонът.
Детето, което се мъчи да печели точки, казва:
— Аз ще отида!
И тича да вдигне слушалката. След малко се връща.
— Застрахователният агент е, тате.
— Ох! Точно сега ли? Кажи му, че ме няма.
— Дали ни учат да не лъжем?
Не мисля. Казват ни, че не трябва да лъжем, да.
Но… дали родителите ни, учителите ни, свещениците и управниците ни учат, че не трябва да лъжем?
Хорхе направи пауза, сръбна мате и продължи:
— Май навлизаме в друга плоскост, личната и субективна плоскост на въпроса: какво става с всеки човек, попаднал на лъжа. Или поне, защо е лошо да се лъже. Хиляди пъти сме виждали, че обществото, в което живеем, не гледа с добро око на непредсказуемите индивиди. Това предполага отслабване на контрола и усложнява правилата на играта в съвместния ни живот, поне в структурата на нашата система. В тази система е лошо да лъжеш, защото, ако го правиш, никога няма да знам точно какво мислиш, какво вършиш, нито какво става с теб. За да запазя контрола над положението, аз, както и останалите, имам нужда от достоверни факти. Ако не мога да се информирам чрез сетивата си, имам нужда от информацията, която ми даваш ти, имам нужда да вярвам, че това, което казваш, е така.
— Но ако не вярвам на това, което ми казват другите — обадих се аз, — не бих могъл и да живея.
— Никой не може да ти попречи да вярваш, Демиан. Аз поставям под въпрос само стремежа ти да забраниш на другия да лъже.
— Но, Хорхе, ако всеки започне да казва каквото му хрумне, ще бъде ад. Ако всички лъжат и никой не вярва на никого, ще настъпи хаос.
— Това е една от възможностите — каза Дебелия, — но не е единствената. Има и друга възможност, за която предпочитам да мисля като за по-вероятна. Да речем, че някой лъже, защото, осъждайки себе си, се бои от присъдата на другите. Да речем, че този, който лъже, вече сам се е осъдил.
Но представи си един свободен свят, един свят на безгранични възможности, където нищо не е забранено, неудобно или задължително…
В един такъв свят никой няма да се обвинява, да се осъжда или да очаква критики от другите. И като имаме свободата да лъжем или да не лъжем, като ни е позволено да казваме истината или да я крием, може да стане така, че всички изведнъж да престанем да лъжем и светът да се превърне най-сетне в надеждно и спокойно място…
И това е една възможност, Демиан.
— Сигурен ли си, че това е възможно?
— Не, не съм сигурен. Но нещата, в които съм сигурен, са толкова малко, че предпочитам да вярвам твърдо в тази перспектива, която, макар да не е сигурна, поне има предимството, че е по-желана.
— На теб всеки автобус ти върши работа.
— Не знам дали ми върши работа, но ако е с номера, който чакам, се качвам.
— Кажи, Хорхе. Ако е вярно, че мечтата ти е възможна, защо светът не се решава да премине в това „спокойно и надеждно“ място, както ти казваш?
— Защото на първо място, Демиан, трябва да се пребори със страха.
— Кой страх?
— Страхът от истината. Някой ден ще ти разкажа приказката за магазинчето на истината.
— А защо не днес?
— Защото днес е ден за друга приказка…
В едно село живеел мъж с рядка болест на очите.
През последните трийсет години от живота си той бил сляп.
Веднъж в селото дошъл прочут лекар, при когото отишли за съвет.
Лекарят ги уверил, че ако оперира мъжа, може да му върне зрението.
Но жената на слепеца (която се чувствала стара и грозна) не се съгласила…
Екзекуцията
— Но тогава искреността няма никакво значение за теб — възразих аз.
— Разбира се, че има, Демиан. Въпросът е там, че не искам да я налагам със закон.
— Тогава как ще настъпи този свят, желан и от теб, и от мен?
— С времето ще ти се случва — и вече ти се случва, да срещаш все повече и повече хора в живота си, с които се чувстваш толкова свободен, че нямаш нужда да лъжеш. Ще срещаш хора, на които можеш да позволиш такава свобода да бъдат каквито са, че няма да им дойде и наум да те лъжат. Това са истинските ти приятели. Грижи се за тях — заръча ми Хорхе. — И ако ти и тези приятели разберете, че с вас започва един нов ред…
— Кажи ми, според теб дали прямотата е най-важното нещо за приятелството?