Бебето е мое
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Чикаго старс #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Бебето е мое». Краткое содержание книги:
Кал Бонър, легендарният куотърбек на „Чикаго Старс“, изглежда, е перфектният избор. Но красивата му външност и недодяланото му държане са измамни. Д-р Джейн твърде късно разбира, че всъщност той е много по-умен, отколкото показва. Както и че съвсем не е съгласен да бъде използван и захвърлен...
За разлика от някоя средновековна благородница, тя би могла да сложи край на пленничеството си, щом поиска. Едно позвъняване на някоя таксиметрова компания щеше да свърши работа, но тя нямаше особено желание да излиза. С изключение на сприхавата Ани Глайд, не познаваше никого тук и макар че би й било приятно да поразгледа местността, не можеше да устои на лукса да разполага с колкото си иска време, без никой да я прекъсва.
Никога досега не бе имала възможността да се посвети изцяло и само на науката. Нямаше часове със студенти, срещи на факултета, нито най-различни задачи - нищо, което да отвлича вниманието й от изследванията. Благодарение на компютъра, модема и телефона, бе свързана с всичко, от което се нуждаеше - от електронната библиотека в Лос Аламос до данните, пристигащи от важните експерименти, които се провеждаха в световните суперколайдери, струващи милиарди долари. Пък и работата й помагаше да държи тревожните мисли на разстояние.
Потъвайки в математиката на дуалността и прилагайки принципите на физиката, за да решава математически ребуси, губеше представа за времето. Използвайки интуитивна математика, размишляваше над сложни криви и огледална симетрия. Прилагаше квантовата теория на полето, за да брои дупки в четиримерното пространство и където и да отидеше, оставяше бележки за самата себе си - идеи, надраскани набързо върху обратната страна на купоните за пица, които пристигаха в пощата; формули, написани с молив в полето на сутрешния вестник. Един следобед влезе в банята и откри, че без да се усети, е използвала розовото си червило, за да нарисува върху огледалото над мивката подобната на поничка форма, която се опитваше да превърне в сфера. Тогава разбра, че е крайно време да излезе.
Грабна бялото си яке, изпразни джобовете му от бележките, които бе натъпкала там по време на предишните си разходки, и излезе през френските прозорци в задната част на къщата. Докато прекосяваше двора и отиваше към пътечката, по която всеки ден бе стигала малко по-високо в планината, мислите й се върнаха към спираловидните криви. Дали би било възможно...
Пронизителният писък на птица прекъсна разсъжденията й и я върна на земята. Какво й ставаше, та мислеше за квантова геометрия насред цялата тази красота? Ако не внимаваше, щеше да стане толкова странна, че никое дете не би искало тя да му е майка.
Докато се катереше нагоре, си заповяда да наблюдава света около себе си. Вдъхваше наситения мирис на борове и росни листа и усещаше, че слънцето грее с нова топлина. Короните на дърветата бяха покрити с нежна, подобна на дантела зеленина. Пролетта пристигаше и много скоро планинските склонове щяха да се изпъстряте цветове.
Ала вместо цялата тази красота да повдигне духа й, си оставаше все така унила, а предчувствието за надвиснала заплаха, което от дни насам се бе загнездило в подсъзнанието й, се засили. Потънала в работата си, не бе имала време да мисли, но в тишината на влажната гора това вече не бе възможно.
Започна да се задъхва и когато достигна един каменист участьк встрани от пътеката, където можеше да си почине, спря. Толкова бе уморена да живее с чувството за вина. Кал никога нямаше да й прости за онова, което бе сторила, но можеше само да се надява, че няма да си го изкарва на детето им.
Спомни си замаскираната сексуална заплаха от първата им нощ в къщата и си даде сметка, че няма никаква представа дали наистина би опитал да я насили. По тялото й пробяга тръпка и тя погледна към долината под себе си, където видя сградата с тъмния дървен покрив и мястото за паркиране с формата на полумесец. Пред очите й една кола сви по алеята с високата порта. Джипът на Кал. Дали се беше върнал, за да вземе друг комикс от колекцията си?
Те бяха разпилени из цялата къща: „Х-Мен“, „Отмъстителите“, „Подземието на ужаса“, дори „Бъгс Бъни“. Всеки път щом попаднеше на някой нов комикс, мислено изричаше молитва на благодарност, че поне едно нещо се бе наредило както трябва. Интелигентността на детето й клонеше към нормата. Несъмнено неговата ограниченост на ума щеше да компенсира нейната гениалност, за да не бъде различно детето й. Изразяваше признателността си, като се грижеше комиксите му да не бъдат разместени, дори от чистачките.