Бебето е мое

Малко след пристигането на хранителните продукти се появи и друг доставчик - с компютърното й оборудване. Тя му каза да го отнесе в стаята й и прекара следващите няколко часа в подреждане на работно място върху една маса, която премести до прозореца, за да може да вижда планините, когато се сетеше да вдигне поглед от компютъра. Остатъкът от деня посвети на работа, която прекъсна само колкото да се поразходи навън. Земите наоколо почти компенсираха вътрешността на къщата. Засенчени от заобикалящите ги планини, те бяха позанемарени, пък и беше твърде рано, за да има нещо разцъфнало, но на Джейн й харесваше усамотеното им и леко изоставено излъчване. Една пътека се изкачваше по склона на най-близката планина и тя тръгна по нея, но само след десет минути усети, че се задъхва от височината. Обърна се и пое обратно, заричайки се всеки ден да стига малко по-далеч от предишния, докато не се изкачи чак до клисурата на върха.

Когато дойде време да си ляга, все още не беше видяла Кал, а когато се събуди на другата сутрин, той отново беше излязъл. В късния следобед обаче го видя да влиза във фоайето, тъкмо когато тя слизаше от горния етаж.

Бонър й отправи познатия й презрителен поглед, сякаш бе видял отвратително насекомо да изпълзява изпод някой камък.

- Докато къщата е била на пазара, брокерката от агенцията за недвижими имоти е наела няколко жени да я почистват. Каза, че се справяли добре, така че реших да ги задържа. От утре ще идват два пъти седмично.

- Добре.

- Не говорят много английски, но явно си знаят работата. Гледай да не им се пречкаш.

Джейн кимна и си помисли дали да не го попита къде е бил до два сутринта, когато го беше чула да пуска водата в банята, която свързваше стаите им, но той вече бе с гръб към нея и излизаше. Докато вратата се затваряше зад гърба му, тя се зачуди дали не отива да се срещне с друга жена.

Тази мисъл я потисна. Въпреки че бракът им беше просто една фасада и не й дължеше вярност, искаше й се да го стори поне за следващите три месеца. Обзе я предчувствие за наближаваща катастрофа, усещане за надвиснали неприятности, от което я изпълни такова безпокойство, че тя побърза да се върне при компютъра и да потъне в работата си.

Дните й постепенно навлязоха в еднообразно русло, ала тревогата никога не я напускаше напълно. За да я държи настрана, Джейн работеше почти непрекъснато, макар че всеки ден успяваше да отдели време за разходка. Почти не виждаше Кал - нещо, което би трябвало да й донесе облекчение, но не бе така. Не и след като си даде сметка, че той на практика я беше превърнал в своя пленница. Тя нямаше кола, той никога не й бе предложил да й заеме своята, а единствените хора, които виждаше, бяха доставчиците и двете корейки, които идваха да чистят къщата. Като същински феодален лорд в замък с крепостен ров, Бомбардировача целенасочено я бе откъснал от града и жителите му. Джейн се зачуди какво ли смята да прави, когато семейството му се върне.