50 нюанса по тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Язык: болгарский
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «50 нюанса по тъмно». Краткое содержание книги:
— Някъде към триста. Ще трябва да питаш майка ми — усмихна ми се той.
— Крисчън!
От тълпата се отдели млада жена и обви ръце около врата му. Сестра му Мия. Носеше бледорозова шифонена рокля до земята и изящна венецианска маска. Изглеждаше изумително. За миг изпитах огромна благодарност за роклята, която ми е купил Крисчън.
— Ана! О, скъпа, изглеждаш великолепно! — Тя ме прегърна. — Трябва да се запознаеш с приятелките ми. Никоя от тях не вярва, че Крисчън най-после си има гадже.
Стрелнах го с панически поглед. Той примирено сви рамене в жест, който би трябвало да означава: «Знам, че е невъзможна, толкова години съм живял с нея», и й позволи да ме поведе към четири млади жени, всичките със скъпи рокли и с безупречен вид.
Мия припряно ни запозна. Трите бяха мили и любезни, но четвъртата, Лили, ме изгледа кисело изпод червената си маска.
— Всички си мислехме, че Крисчън е гей, разбира се — подигравателно каза тя и скри злобата си под широка фалшива усмивка.
Мия й се нацупи.
— Дръж се прилично, Лили. Вижда се, че той има отличен вкус за жени. Чакал е да се появи подходящата и това не си ти!
Лили придоби същия цвят като маската си, както и аз. Можеше ли да е по-неловко?!
— Уважаеми госпожици, нали ще ми позволите да отведа дамата си? — Крисчън обгърна кръста ми с ръка и ме притегли към себе си. И четирите се изчервиха, ухилиха се и се засуетиха. Ослепителната му усмивка винаги оказваше такова въздействие. Мия ме погледна и извъртя очи. Засмях се.
— Много се радвам, че се запознахме — казах, докато той ме отвличаше.
— Благодаря ти — прошепнах му, когато се отдалечихме на известно разстояние.
— Лили е отвратителна, нали?
— Тя те харесва — съобщих му лаконично.
Крисчън потрепери.
— Е, чувството не е взаимно. Хайде, ела да те запозная с някои хора.
През следващия половин час минах през вихър от срещи. Запознах се с двама холивудски актьори, двама собственици на фирми и неколцина видни лекари. «Няма как да запомня имената на всички.»
Крисчън ме държеше плътно до себе си и му бях благодарна. Честно, богатството, блясъкът и разточителните мащаби на бала ме плашеха. Никога не бях участвала в нещо подобно.
Облечените с бели костюми сервитьори се движеха с лекота сред растящото множество гости с бутилки шампанско и обезпокоително редовно пълнеха чашата ми. «Не бива да прекалявам с пиенето. Не бива да прекалявам с пиенето» — повтарях си, но започвах да се чувствам замаяна и не знаех дали е от шампанското, от наелектризираната атмосфера на тайнственост и възбуда, дължаща се на маските, или от сребърните топчета. Вече не можех да пренебрегвам сладостната болка между краката ми.
— Значи работите в СИП, така ли? — попита един оплешивяващ господин с маска на мечка, а може би куче. — Чух слухове за насилствено придобиване.
Изчервих се. Наистина бе извършено насилствено придобиване — от човек, който имаше повече пари, отколкото здрав разум, и беше чиста проба маниакален преследвач.
— Аз съм само обикновена служителка, господин Екълс. Такива неща не са ми известни.
Крисчън не каза нищо и любезно се усмихна на Екълс.
— Дами и господа! — прекъсна ни церемониалмайсторът, който носеше внушителна черно-бяла маска на Арлекин. — Моля, заемете местата си. Вечерята е сервирана.
Крисчън ме хвана за ръка и се отправихме заедно с бъбрещата навалица към голямата шатра.
Интериорът бе поразителен. Три грамадни полилея хвърляха искри във всички цветове на дъгата по бежовата копринена тъкан на тавана и стените. Имаше поне трийсет маси и те ми напомниха за частната трапезария в хотел «Хийтман» — кристални чаши, колосани бели покривки на масите и калъфи на столовете, а в средата разкошни бледорозови божури около шест канделабъра. Отстрани имаше кошница с деликатеси, покрита с тънка като паяжина коприна.
Крисчън се консултира със схемата на местата и ме поведе към масата в центъра. Мия и Грейс Тревелиан-Грей вече бяха там, увлечени в разговор с млад мъж, когото не познавах. Грейс носеше искряща ментовозелена рокля и венецианска маска. Изглеждаше лъчезарна. Поздрави ме топло.
— Ана, много ми е приятно да те видя отново! Много си красива!
— Майко — сковано я поздрави Крисчън и я целуна по двете бузи.
— О, Крисчън, колко си официален! — иронично му се скара тя.
Родителите на Грейс, господин и госпожа Тревелиан, дойдоха на нашата маса. Изглеждаха жизнерадостни и все още млади, въпреки че под еднаквите им бронзови маски трудно можеше да се каже. Радваха се да видят Крисчън.