50 нюанса по тъмно

 Той мрачно се подсмихна, после потръпна. По дяволите, ребрата му! Още го боляха от ритниците на мутрите на Грей.

 Сцената отново се появи пред очите му. «А си докоснал пак госпожица Стийл, а съм те убил!»

 Онзи гадняр също щеше да си го получи. Да, само да знаеше какво му се пише!

 Отпусна се на облегалката. Май се очертаваше дълга нощ. Щеше да остане, да наблюдава и да чака. Отново си дръпна от червеното марлборо. Все щеше да дойде и неговият момент. И то скоро.