50 нюанса по тъмно
- Автор: Джеймс Е. Л.
- Язык: болгарский
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «50 нюанса по тъмно». Краткое содержание книги:
— Да. Одобряваш ли?
— Разбира се. Ще те оставя да се приготвиш. — И излезе без нито дума повече.
Бях се озовала в алтернативна вселена. Младата жена, която ме гледаше от огледалото, бе достойна за тържествено посрещане. Дългата й до пода сребриста сатенена рокля с голи рамене беше просто зашеметяваща. Може би самата аз щях да пиша на Керълайн Актън. Освен всичко друго роклята бе удобна и подчертаваше извивките на тялото ми.
Косата ми падаше на меки вълни около лицето ми и се разсипваше по раменете към гърдите ми. От едната страна я прехвърлих зад ухото си, за да разкрия обеците на нашия втори шанс. Почти не си бях сложила грим и имах естествен вид. Молив, туш, малко розов руж и бледорозово червило.
Всъщност нямах нужда от руж. Бях леко зачервена от постоянното мърдане на сребърните топчета. Да, те щяха да гарантират, че довечера лицето ми ще има същия цвят. Поклатих глава на дързостта на еротичните му идеи, наведох се да взема сатенената си наметка и сребристата си чантичка и се отправих в търсене на моя господин Петдесет нюанса.
Той бе в коридора, застанал с гръб към мен, и разговаряше с Тейлър и още трима мъже. Техните изненадани одобрителни изражения го предупредиха за появата ми и той се обърна.
Устата ми пресъхна. Изглеждаше зашеметяващо… Черен официален костюм, черна папийонка — и когато ме погледна, изражението му стана благоговейно. Приближи се и ме целуна по косата.
— Анастейжа. Изглеждаш поразително.
Изчервих се от този комплимент пред Тейлър и другите мъже.
— Чаша шампанско преди да тръгнем?
— Да — измънках прекалено бързо.
Крисчън кимна на Тейлър, който излезе във фоайето заедно с тримата си колеги.
Отидохме в хола и Крисчън извади шампанско от хладилника.
— Това охранителите ли са? — попитах аз.
— Телохранители. Ръководи ги Тейлър, той има и такава подготовка. — Крисчън ми подаде висока чаша шампанско.
— Разностранна личност.
— Така е. — Той се усмихна. Изглеждаш прелестно, Анастейжа. Наздраве. — Вдигна чашата си и се чукнахме. Шампанското беше бледорозово и възхитително свежо и леко.
— Как се чувстваш? — попита гой. Очите му пламтяха.
— Чудесно, благодаря. — Усмихнах му се мило. Отлично знаех, че има предвид сребърните топчета.
Крисчън се подсмихна.
— Вземи, това ще ти трябва. — Взе от кухненския остров голяма кадифена кесия и ми я подаде. — Отвори я — каза между две глътки шампанско. Заинтригувана, аз бръкнах вътре и извадих разкошна сребърна маска със сноп кобалтовосини пера отгоре.
— Балът всъщност е с маски — делово ме осведоми той.
— Ясно. — Маската беше красива. По ръбовете минаваше сребърна панделка, около очите имаше изящен сребърен филигран.
— Това ще подчертае прекрасните ти очи, Анастейжа.
Лукаво му се ухилих.
— Ти ще носиш ли маска?
— Разбира се. В известен смисъл маските освобождават — прибави той и повдигна вежди.
«О! Ще е забавно.»
— Ела. Искам да ти покажа нещо. — Подаде ми ръка и ме изведе в коридора при една врата до стълбището. Отвори я и видях стая, голяма горе-долу колкото залата за игри, която трябваше да е точно над нас. Беше пълна с книги. _Леле_, библиотека! Всички стени бяха покрити с лавици до тавана. В средата имаше голяма билярдна маса, осветена от призматична лампа в стил «Тифани».
— Имаш библиотека! — изписках благоговейно, обзета от вълнение.
— Да, билярдната, както я нарича Елиът. Апартаментът е доста голям. Когато спомена, че искаш да се отправиш на пътешествие, ми хрумна, че не съм те развел навсякъде. Сега нямаме време, но реших да ти покажа тази стая и да ти предложа да си премерим силите на билярд в не особено далечно бъдеще.
Ухилих се.
— Дадено. — Мислено се прегърнах от радост. С Хосе се сближихме покрай билярда. Играехме от три години. Бях страхотна с щеката. Хосе беше добър учител.
— Какво има? — весело попита Крисчън.
«О! Вече наистина трябва да престана да излагам на показ всичко, което изпитвам» — сгълчах се сама.
— Нищо — побързах да отговоря.
Той присви очи.
— Е, може би доктор Флин ще разкрие тайните ти. Тази вечер ще се запознаеш с него.
— Скъпият шарлатанин ли? — «Мама му стара!»
— Същият. Умира да се запознае с теб.
Седяхме на задната седалка на аудито и пътувахме на север. Крисчън хвана ръката ми и нежно плъзна палец по кокалчетата ми. Размърдах се и изпитах онова усещане в слабините си. Устоях на желанието да простена, защото Тейлър, този път без айпод, беше отпред заедно с един от телохранителите, чието име, струва ми се, беше Сойър.