Залезът на демокрацията
- Автор: Бек Гленн
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: ИК „СофтПрес“,
- ISBN: 978-954-685-502-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Залезът на демокрацията». Краткое содержание книги:
Може ли някой да го спре?
След пет последователни бестселъра в класацията на „Ню Йорк Таймс“ водещият по националното радио и „Фокс нюз“ Глен Бек ни представя новия си трилър, който сякаш е свален от заглавията на вестниците. В „Залезът на демокрацията“ се преплитат американската история, ужасяващи факти за сегашното състояние на страната и спиращ дъха сюжет. С неочакваните си обрати и разкрития „Залезът на демокрацията“ ще ви образова и просвети и в същото време ще ви достави огромно удоволствие.
Има един могъщ метод, наречен Прозорецът на Овертон, който може да формира живота, законите и бъдещето ни. Той манипулира представите на обществото, така че идеи, които преди са се считали за изключително радикални, с времето започват да ни се струват приемливи. Изместете прозореца и с това измествате важните теми на деня. Променете тези теми и по този начин променяте страната.
За Ноа Гарднър, двайсет и няколко годишния специалист по пиар, може спокойно да се каже, че политиката изобщо не го интересува. Умен, необвързан, добре изглеждащ, Ноа е изолиран от световните проблеми благодарение на богатството и властта на баща си. Той се интересува много повече от бъдещия си социален живот, отколкото от бъдещето на страната си.
Но всичко това се променя, когато Ноа среща Моли Рос, жената, за която най-важното нещо е, че Америка, такава, каквато я познаваме, ще изчезне завинаги. Тя и групата патриоти около нея са дали обет, че ще запомнят миналото и ще се борят за бъдещето. Ноа, обаче, е убеден, че те са група заблудени привърженици на конспиративни теории, и отказва да им помогне със знанията и уменията си.
И тогава светът се променя.
Невиждан по размерите си атентат, извършен на американска територия, разтърсва страната из основи и привежда в действие ужасяващ, подготвян от десетилетия план, чиято цел е радикално да промени Америка и да демонизира всички, които се опитват да попречат на това. Сред настъпилия хаос повечето хора не могат да разберат разликата между конспиративна теория и конспиративен факт и най-важното — не могат да решат на чия страна да застанат.
За Ноа, обаче, изборът е ясен. Само ако разкрие плана и конспираторите, които стоят зад него, ще успее да спаси жената, която обича, и правото на свобода на личността, което преди е приемал за даденост.
— Преди пет години ги отказах.
— За последен път ти предлагам. Не всеки ден ти се отдава възможност да нарушиш правилата — Бейли не реагира и Кърнс прибра пакета в джоба си. — Я ми кажи още веднъж на колко години си.
— На трийсет и четири.
— В годината, в която си роден, пушенето все още е било позволено по време на всички вътрешни полети. Можеш ли да си го представиш?
— Кажи пак как се казваш? — попита Бейли.
— Кърнс. Стюарт Кърнс.
— Точно така, специален агент Кърнс. Виж какво, Стюарт, много съм щастлив, че ме пуснаха от затвора, но нещо нямам чувството, че съм свободен.
— Съвсем прав си — кимна Кърнс.
— Така е. Не искам да те засегна, но не си прави труда да ми се правиш на приятел. Да се придържаме към служебните ни отношения. Сега си изпуши спокойно цигарата, а след това ми кажи какво, по дяволите, трябва да направя, за да мога най-после да си отида вкъщи.
Планът за действие въобще не беше сложен, а и не можеше да бъде другояче, когато успехът зависеше от поведението на информатор, подложен на натиск. При този вид тайни операции, ако има и най-малката възможност за провал, то провалът неминуемо настъпва. Колкото по-прост е планът, толкова по-добре. Това беше основното условие за успех.
Целта на операцията бяха редови членове на паравоенно движение, които имаха амбицията да израснат и да се превърнат в истинска ударна група на вътрешния тероризъм. В момента те търсеха финансиране, логистична подкрепа и оръжие. Ако всичко вървеше по план, в края на операцията всички щяха да се озоват в затвора.
Щяха да използват Дани Бейли и да го заведат лично на първата среща, като по този начин придадат достоверност на плана си. В общественото пространство той бе нещо като говорител ми движението „Патриот“. Казано с прости думи, присъствието на Бейли трябваше да легитимира появата на Стюарт Кърнс.
Самата операция щеше да бъде светкавична, но изискваше дълга и внимателна подготовка.
Преди няколко години компютърните специалисти към ФБР бяха създали сайта www.stuartkearns.com и бяха публикували в него следната история: бивш федерален агент е бил уволнен, когато се опитал да даде гласност на някои неудобни за държавата истини. След като няколко пъти бил заплашван с убийство, този агент се ядосал и решил да публикува в интернет всичко, което знаел. По този начин искал, от една страна, да защити себе си, а, от друга, да продължи борбата си срещу тъмните сили, чиято цел е да причинят глобален финансов колапс и след това да създадат правителство, управляващо целия свят.
Имената на тези глобални престъпници бяха подбрани измежду враговете на крайните леви и десни екстремисти, а именно ционистите, британското кралско семейство, Международният валутен фонд, Световната банка, семейство Ротшилд, семейство Рокфелер, групата „Билдербърг“, масоните, Ватиканът и каквото още ви дойде наум. Групата беше голяма и разнородна, но точно това бе целта. Скоро след това стана ясно, че сайтът на Стюарт е между двайсетте най-посещавани подобни сайта и че там влизат всякакви откачалки със сходни идеи.
Още от началната страница ставаше ясно, че авторът не е привърженик на мирните действия. Високопарните речи, линковете, документите и форумите, които се публикуваха там, съвсем ясно показваха, че измисленият бивш федерален агент, преминал на страната на „Патриот“, вярва, че само чрез въоръжена борба, чрез истинска война, положението в Америка може да се оправи и страната да се върне към предишните си ценности.
Този сайт и провокативното му съдържание представляваха това, което на жаргона в интернет се нарича трол. Това е термин, взет от риболова — хвърляш въдицата зад лодката и напълно забравяш за нея. Тя се влачи отзад и все нещо, примамено от стръвта, се закача за нея.
При наличието на над 200 милиона сайта никой не си въобразяваше, че името на Стюарт Кърнс и невзрачният му сайт ще придобият особена популярност сред последователите на различните, често враждуващи помежду си, екстремистки групи. ФБР, както и други агенции, поддържаха хиляди такива сайтове — капани. Понякога в тях попадаше нещо интересно, но в повечето случаи нищо не се случваше.
Но един ден на въдицата се закачи риба и още от първото подръпване на кордата стана ясно, че уловът ще бъде голям.
В чат-рума на сайта се бе сформирала нова дискусионна група, която наричаше себе си „Пряко действие“. Там се дискутираше подготовката за бомбения атентат в Оклахома сити, както и самият Тим Маквей, и атаката му срещу федералната сграда „Алфред П. Мъра“ през 1995 година. Обсъждаше се какво е било направено както трябва и какви са били грешките му, както и множество конспиративни теории, появили се в общественото пространство след това. След известно насърчаване от страна на лидера на форума дискусията премина на ново, по-високо ниво — започна да се коментира какво е трябвало да се направи, за да има атаката още по-голям успех. Обсъждаха се и други възможни обекти на атаки, хората, които биха ги извършили, начините и необходимите оръжия. След като разговорите станаха сериозни, много хора напуснаха чата, но осем души останаха.